ПРАЗНИци

Празни джобове, празни погледи, празни глави, но за сметка на това - празен град.
На 17.12.10 трябваше да ходя на банкет. Банкетче нещо, пиене, салатки, прасе.... После се оказа, че събраните кинти отишли за прасето и някаква си жива музика. Тумба-лумба, чака-рака, хопа-тропа, ала аз не мога да пия така. Пиенето се доплаща от консуматорите. Това бе и причината да не отида. Няма кръчма, която да ме изпои за 20 лева, дори и 30 да са. Дайте ми ги в бири, дайте ми ги във водки или в ракии и ще видите, че ще трябва да додавате.

Не мога да разбера, защо всички се вълнуват. Не съм черноглед, а просто реалист. Ще ви покажа другата гледна точка (моята).
Трапеза на бъдни вечер. Тя е постна, не засища и всички ястия са анално музикални. Поне сармите са фрашкани с ориз, та няма вероятност да се насерете така лесно, тъй като оризът ще позапече чревните изблици.

Коледата започва малко предварително. Всички се скитат по магазините за дрънкулки, боклуци, дрехи..... искат да избират подаръци за Сульо и Пульо. Блъскате се с всякакви хора и не ви прави впечатление как това ви затормозява психически. Казвате си "Празници са все пак. Трябва да купя подарък на Мухльо. Пък и защо да не се поглезя с котлети и някоя гъзарска водка?". Защото ще циврите после, че здравата сте се охарчили и цял януари ще живеете по-зле и от църковна мишка. Редите се по опашки и се потите в пухкавото дебело зимно яке. После, като дойде време, слагате закупените предметни боклуци, пакетирани под елхата. Коледа е и си имате елха. От мен погледнато, това си е едно накичено дърво в дома. При закупуването му трябва да направите малко разместване, за да има къде да го сложите. Кичите го, бодвате му звезда и го обикаляте с лампички ......
Ама знаете си ги тия работи. Все пак не забравяйте, че това са си най-обикновени дни, които само датата ги прави "специални". Все едно да сложиш флагче на лайно. То си остава лайно.

Идва новата година. Започва паникьосване, къде как и с кой ще празнувате. Някои са си изпекли работата още от лятото и местата са заети, и вие го духате. Това наистина е повод да се наквася здравата, за да мога да спя през целия 1-ви януари, тъй като тогава не работят магазините да си докупя пиене. На 2-ри ги отварят и се оказва, че няма хляб никъде, а и биологичният ви часовник вече е нарушен. Още преди да го поправите, сте повикани на работа. Това си е едно психическо затормозяване, опъване на нервите, но ви е набито в главите, че сте празнували и само си въобразявате, че ви е весело.

След тия празници има почистване. Изхвърляте остатъците от трапезата, елхите и куп други боклуци от сорта на счупени чаши, коледни играчки и т.н. и аз трябва да се разхождам измежду боклуците ви, защото и почистващите фирми не работят.
Изтормозени психически и уморени физически от "празнуване", вие правите лош старт за новата година.

Оправяйте се, не сте малки. Не съм молил никой да ви ражда нито вас, нито Исус.

ВИЕ, ИМАТЕ ЛИ ПАРИ ЗА ПИЕНЕ?

Парите ми отивали за пиене. Така ли? Не знаех. (Шегувам се. МммНЕ. (Подигравам се. (Точно така. Това е подигравателен тон:)))

Онзи ден с един другар се видяхме по бизнес и решихме да пием бира. Изгълтахме по 3 в една кръчма и решихме да ходим в ирландските кръчми да проверим за жива музика. Бяха ми казвали, че в Murphys било скъпо, но ми го бяха казвали хора, които са чували, че в Murphys било скъпо. Отидохме там, точейки лиги за Guinness, ала 7 кинта за половин литър на никой не му се даваха и се примирихме със Шуменско (по 3 кинта наливната голямата .). Гръмнахме и там по 3 и решихме да се местим за скъпа бира на по-евтино място. Ето ни в McCarthy и там Guinness-a е по 5 или 5.50, не помня. После мернахме, че точат и Kilkenny. Червена на цвят и 6 кинта е голямата. Занм й цената, защото си поръчахме по една. После пак по един Guinness и решихме да се разотиваме. Ако си бях броил бирите и знаех, че съм изпил 9, щях да си взема още една, че да станат 10. До днес още ме е яд, че не ги броих. Тия 9 бири на гладно обаче са си гюле. Добре че в онази кръчма отупахме и по 500 грама картофи със сирене и чили.
Та ако искате ми смятайте парите, ако искате ми бройте и бирите, през пениса ми е.
До нас седнаха едни дунди, много отракани за девственици и предположих, че посещават мястото за ирландски пенис с рижава букла, който май не веднъж им е подаван. Много пъти съм посещавал този пъб и съм забелязал, че ирландците доста смело се подпичкосват на нашенките. А нали ги знаете нашите курвета.... видят ли чужденец и през задника си пускат мъзга. Така че не искам да бъда смъмрен от който и да било за моето предположение.
Присъствал съм и на ужасяваща гледка. Пак там. Едни влюбени дъртаци (чужденци) седнали в един ъгъл и се грабят. Милувчици, гукане. В това няма нищо лошо, но след милувчиците започнаха и целувчиците. Там гледката бе отвратителна. Спирали сте си погледа върху нещо ужасно. Не искате да го гледате, обаче не става. Видях как два спаружени езика се плетат пред мен. Бяха си поръчали и по едно малко уиски с много лед. То бе за да си наквасват устните отвреме навреме, защото слюнките им засъхваха и падаха като пърхот в скутовете им. Ближат се по езиците. Ама моля ви! Това наподобява дълготрайна и равностойна борба между два обезводнени голи охлюва, чийто движения се осъществяват благодарение на припързулванията от малкото останала слуз. По глътка уиски и романтиката отново се превръща в еротичен екшън. И този ъгъл не бе някой скрит, а най-централният. Влизаш в заведението - виждаш дъртите, сядаш някъде - виждаш дъртите, връщаш се от кенефа - виждаш дъртите, поръчваш си нещо, сядаш някъде ..... мамка им, те са навсякъде. Добре че в пъба се предлага само пиене, иначе съм сигурен, че щяха да поръчат шишенце зехтин и ако имаха някакъв срам, да се заключат в кенефа за известно време. Ако ли не, нямаше да дочакам момента когато дядката с пулсиращ крачол пошляпва със зехтинени пръсти безсрамните устни на натоканата бабичка. Добре че не се сетиха, че вместо зехтин могат да използват каймаците от остатъците й кърма - символ на крепката й младост.
Когато съм пиян, такива работи ми обягват.

Ще ми кажете:
- Ми не ходи по такива места тогава.
- Ами по какви тогава ?
- В някое паркче.
- Там пък всички се подпичкосват и правят така, само дето нямат уиски. А и където да отида, все някога ще засеча нещо отвратително.

А имате ли идея, за какво друго мога да си дам парите освен за пиене. Козматика? Не съм шибан гот, който събира внимание чрез намазаната си мутра. Интернет? Платих го. Дрехи? Имам такива, които топлят през зимата и такива, които не ме запаряват през лятото. Купувам дрехи 2-ра ръка и пак остават пари. Не съм някакъв жалък лапач на мода, който зависи от чуждото мнение. Имам си и една вълшебна шапка, която изкача винаги когато ми потрябва. Четири пъти я губя и четири пъти тя ме намира. Майната ви на дрехите.

Невероятно, но факт!
Вдъхновението удря пияндурите, благодарение на пороците им.
Надявам се забелязахте, че в първите два абзатца съм заложил скрити символи. Първият ви се присмива. Вторият е по-символичен. Приемето го навътре, моля.

ИСТОРИЯ БЕЗ КРАЙ (все още)

Става дума за една люта ракия. Наскоро имаше период, в който си мислех, че хората са изпростяли страшно много. Не, не се барам за умник, ала нещо пиянските случаи поизчезнаха. Компанията на колегата ме вадеше от трезвеността от време на време и това помогна да задържа тонуса си на ниво. Полсе обаче всичко се оправи. Снощи дори пак се напих с другаря.

В живота ми влезе една ракия. И не само на мен. Рунти домъкнал от някъде някаква домашна ракия. Доста юнаци се опитахме да я преборим, но не свършва, д'еба и пърцуцата. Била я варила някаква жена. Малко си личи. Има особен вкус. Не ме боля глава от нея, но на сутринта оригах много здраво на джанковица. Следващия път като пих от нея, историята се повтори. Спиро Театъра също е ходил да я бори с едни юнаци, но ракията пак не свършила. Донякъде тайната й се крие в това, че всеки посяга към шишето от Пепси, със съвместимост като шипетата на онея клошарски безалкохолни, дето са по-евтини и от чешмяна вода, само в краен случай. Побира 3 литра, ако не се лъжа. Явно е от някаква коледна промоция. Скоро ракията ще започнат да я дават в такива шишета сигурно, а безалкохолните в дамаджани.

Ние пък от наша страна направихме голямата грешка да я оставим в тая PVC разфасовка и лютостта на ракията сигурно е разяла пластмасата, защото последния път се появяваше някакъв пламък при преглъщане.

Заседнали сме със Спиро и лочим бира, а тя взе та свърши. Нормално е така да стане. Все пак не беше и кой знае колко. По една на човек. Пак в ония пластмасовите шишета от 2 литра, ала те си бяха от бира. Имаше и една крушовица. Терминаторът я донесе. Подегустирахме я. Буля Рунтовица дойде, задърпа Рунти за чесалката и си го отмъкна. Той пък отмъкна крушовицата и като ни свърши бирата, аз се метнах на оная зла джанковица.

Отпих от нея фино и аристократично. Устата ми се напълни с храна, която пожела да излезе и да си ебе мамата. Изкочих навън и я пуснах. Оттам се започнаха едни мощни залпове чак през носа и очите ми излизаха ферментаций. Ами няма нищо странно в това. И аз драйфам, но не защото съм болен. Просто ми е кеф да драйфам. После се върнах на масата и го докарах до 50 грама, но тая шльокавица не се пие вече. Въпреки всичко, ние сме твърдо решени да й видим сметката.

Аз съм сериозен играч. Все пак съм отпивал и по-тежка напитка от тая ракия. Не мога да я назова с точното й име, тъй като бе в шише от минерална вода.Реших да бия един махмурлук, докато бях на работа и грабнаш шишето. С наслада отпих, но не успях да преглътна, тъй като това се оказа или ацетон, или корселин, или разредител за полиуретан. Така и не разбрах. Те на вкус са еднакви. Разредителят за плиуретан е по-мазничък малко, така че остават предположенията за ацетон и корселин.

След като научихте това, смятате ли, че тая ракия ще ми се опре? Някой ден тази история ще свърши като всички вас.

ЗА ЖАЛКИТЕ ХОРА МАЛКО 2

Абе, не мога да разбера, защо е пълно с хора, които не могат да се усетят, че дразнят, че пречат и че за жалки. А тези тяхни качества ги подтикват към някакво тяхно си самочувствие, което много помага да ти пребягат няколко мисли през главата и най-трайна да е тази, която обмисля ликвидиране на жалкия субект.

Дразнещи и не по-малко жалки типажи:

1. Първия тип, не знам как го наричате вие, но аз го определям като Селския Ебач. Това са някакви паляци, натрупали сексуален опит и парадират с това. "По мен пичетата много си падат, аз съм голям красавец, ама как еба, батеее...". Абсолютен фъсняр, който не се замисля над факта, че тези кобили, на които е вдигал краката, са не по-малко тъпи от него. На всичкото отгоре, винаги намесва пениса си в елементарния си хумор, който се опитва да използва като мъжки чар: "Дреме ми на кура.", "Яж ми кура.", "Ше те еба, бе." и т.н.
Като видят женичка, веднага омекват и започват да се държат мило. След като са я натъпкали или вече са създали връзка с момата, започва грубо отношонеие. Ако оная реши да се оплаче я на татко, я на батко и селският ебач отново омеква. Такова поведение аз наричам "Поведението на нерешителния гей". Първо се държи гей, после става мъж, а после пак гей и не може сам да се определи какъв е.

2. Начетените Копелдаци. Изчели тонове литература и си мислят, че много хора се опитват да са като тях. Обсъждат и писатели. Писателите са гадни червеи, които скрито се опитват да наложат мнението си (Това го казва Шрьодер, смятам, че е адски прав). Тези не осъзнават, че мозъкът им е завладян от измишльотини и се опитват да дават акъл на всичкото отгоре. Вие не дразните. Вие сте жалки. Винаги имате някакъв идол. Този художник, онзи писател, този не знам си какъв...."Оооох, подмокрям се". Знам. Нормално е. Децата също го правят. Те също живеят в измислен свят с дядо Коледа, великденски заек, баба Яга и т.н. Опитвате се да се държите нормално (да се изтъквате с разбиранията си, които сте прочели) и общо взето се държите путьовски.

3. Забавният Простак. Той нищо не разбира (или поне се прави, че това е така). Много е забавен, смятат го за пич и всичко това заради клишираните му шеги, които или са много тъпи, или са страшно демоде. Наричате го "простак в добрия смисъл". Аз го наричам само простак. Прекалява със самоиронията си и така постоянно се самоизтъква. На палячото му плащат да се прави на палячо. А ти защо го правиш?

4. Тъпанар. Много от вас употребяват думите "простак" и "тъпанар", но никой не се замисля за истинското им значение и дори не прави разлика между тези понятия. За простака вече казах в точка 3, че е неграмотен (ако сте персона от точка 2), полунеграмотен (гледано от точка 1) или не е достатъчно начетен (ако сте решили да го оправдавате). Тъпанари наричам тези, които са толкова тъпи, че не могат да измислят абсолютно нищо, което може да е в полза за тях или околните.

Има още много представители, но ще трябва да започна да издребнявам, а въобще не ми е до това.

ПС: Точка 4 е универсална. Тя може да бъде прибавена към точки 1,2 и 3, но е написана като отделна, за да не се повтарям през цялото време. Мразя хора, които казват едно нещо по 10 различни начина, мислейки си, че постоянно казват нещо ново.

Ако трудно възприемате написаното, прочетете обобщението.

ОБОБЩЕНИЕ:
Всички са тъпанари, но с различни характери. Тъпотията е основа и няма значение какво ще изградите отгоре, вие ще продължавате да дразните и пречите.

ХИГИЕНА = НУЛА

Най-отвратителното нещо в кенефите, дето съм виждал, са кошчетата за боклук. Влизаш в кенефа, той е чист, лъснат до блясък и до чинията е сложено кошче. То служи да си хвърляш хартиите в него. Дори и лайно, изсрано на капака, не би ме погнусило толкова.
Отивате по нужда. Измивате си старателно ръцете преди да извадите чучура, вадите го и пускте струя. Ако е студено излиза пара и ви блъска в лицето. При жените не знам как е. Сигурно изглежда сякаш им дими задникът.
Изпикавате се и си измивате ръцете отново, захващате салфетките да се избършете и отваряте кошчето да ги изхвърлите. А вътре разни хартии с говна, мензис, урина.... Вие сте гнусни и отвратителни. Защо карате хората след като си избършат дюзата и да си хвърлят хартиите там. Щял да ви се задръсти кенефът. Майната ви! Ако сте забелязали, тоалетната хартия е направена така, че да се разгражда от водата. Единственото нещо, което може да задръсти този клозет, е някое голямо говно, на което не сте му направили "пързалка".

"Пързалка на лайно" се прави, когато клефукът се е подал от задника и е готов да кльопне. Тогава пускате водата и говното отива там, където му е мястото.

Хартийте се хвърлят в клозета, мамка ви. Имате ли представа въобще колко зарази пълзят в това кошче. А дори и излизат от него. Точно това прави хигиената на минус, дори и в най-лъснатия кенеф.
Хартията е толкова мека, че някои производители прекаляват с това нейно качество. Прекаляват до такава степен, че хартията се къса и оставате с пръст в гъза, гледайки тъпо. Представям си в такъв случай, какво крие една натоката дама с огромен маникюр под ноктите си. Сигурно й кърви и задникът дори.
Маникюр с говно и кръв, който като нищо може да бъде декориран с някоя намачкана люспа от чушка или заклещена семка от диня.
Съвет:
Белете семките от тиква.

Не можах да не споделя това мое възмущение. Кошче, напълнено догоре с гняс, говна, урина, мензис, микроби и смрад.
Не знам защо го правите. Не ми го побира главата как не смятате това нещо за противно. Нима и вие сте толкова отвратителни, колкото съдържанието в кошчето? Най-вероятно да.

ХАЙДЕ ДА ГОВОРИМ ГНУСНО

Няма как да заснема видео-материал, в който да ви покажа как трябва да говорите. По-точно как да произнасяте думи. Нужен ви е контрол над погледа. Когато наблягате на някоя дума, присвийте леко очи и изострете погледа си към нищото. Жестовете също са много важни, но не прекалявайте с тях като Тити Папазов. Когато стигнете до важната дума, трябва да покажете неприязън. Но най-силното оръжие в грубите изказвания са образност и креативност. Бъдете повече от образни и ако трябва, замествайте с думи, измислени от вас.

Например "тлъст сопол" е равносилно на "сополяк", но това "як" накрая придава и някаква представа, че тлъстият сопол е размазан на плочата и разплиснат.

Пърдеж е словосъчетание от "пръдня" и "гърмеж". За някой по-жалък нещастник можете да кажете, че е фъсня. Идва от "фъсс" и "пръдня". А някой още по-жалък може да го наречете "издрисък". Звучи като измъчена дришня, преобразувана в мъжки род. Всички знаете, че дриснята излиза с лют пърдеж и за секунди се изсипва залп от леща (надявам се, че не съм ви отвратил от лещата). А издрисъкът е жалък, защото той представлява последния напън и лежи самотен, захвърлен отстрани до кашата, към която принадлежи.
"Гъвкав дришльо" звучи като хилав хлапак, който се гърчи, плискайки дрисни и мажейки всичко с карамелена слуз. Това е за човек, който осира всичко без да го осъзнае, защото всичко се случва зад гърба му, но причината е той.

Наблюдавали сте и грозни вагини по снимки, по филми или на живо, може дори и да притежавате такива.
Шундроляк - идва от шундра и храсталак. На последна сричка гласната не е А, а Я за да придаде лека мазнотийка при изговарянето на тази дума. Предполагам, че вече сами се досещате, че шундроляк означава рунтава шундра с мазен и загладен косъм с тъмно-син отенък.
За лигава вагина може да кажете "сополана", "потна пържола" или:
- Майчице, шляпа на мазга..
Отказват ви анален секс:
- Та'а не ми дава да я мъ'ам в червътъ. (Не ще да й натъпча хемороида.)
Не искат да ви гълтат:
- Не дава да й гръмна в кратуната / да плисна в гушата (или "да гръмна в гушата").
Имате пълна свобода на словото.

Забелязали сте, че "ако" се използва за говно. То дори си има глагол "акам". За "говно" защо да няма? Кажете нещо от сорта:
- Затваряй си устата, че ще се изгОвня в нея.
А какво общо имат думите "кенеф" и "клозет" в цялата работа. Няма глаголи "кенефча" или "клозетя". Ето ви перфектни думи: пишкуар, пикалня, сердика, дрисница, говнилище....

И поетите ми се правят на голями новатори, но никъде няма да прочетете нещо от сорта:

"Седеше си мирно на стола и чегърташе с нокът сухия си спермолин от панталона. Изпод гъза му прохрупваше суха коричка, останала от сутрешните покушителни плисъци дрис. По едно време се наведе и започна да чопли някакви ранички между пръстите на краката си. Изпод гъза му се дочу изшвлякване и се досети, че потта е размекнала коричката...."

Изсърбайте я, мамка ви, какво чакате !!!!!!!!?

СТИХОТВОРЕНИЕТО

Не че е от скоро модерно, но доста хора се фукат с разни стихове, които били написали. Но от скоро е модерно, те да бъдат вулгарни, пълни с глупости и това се цени.
Сформирана е една стихо-СБИРЩИНА, бих я нарекъл, в която се откроява точно такъв стил на писане. Не съм голям разбирач на тяхното мислене, но важното е, че то не ми понася много. Нарекли са се "Студено Ебане" и четат стиховете си само през зимата в разни механи и мазета.

Онзи ден пък гледах промо на стиховете на Андрей Слабаков. Накрая ми писна всеки да си пробутва стиховете с просташко съдържание и реших и аз да вложа тук едни стихоплетства, писани през ученическите ми години, когато този стил не бе толкова лесно възприеман. Ако в тази цялата работа има някаква надпревара кой е по-вулгарен, кой би възмутил повече слушатели... абе надпревара кой ще е най-отрицателен спрямо стиховете в читанките, смятам, че аз бих грабнал първо място. Но все пак преценете сами.



ГОНИДБА В МАНАСТИРА

Попът днес изпя, молба към бог отправи,
дали ще му даде веднъж да го направи.
Прекръсти се и ц'уна кръста на Исус
и от хуя му закапа лепкавата слуз.

Вдигна расото и зареди патлака,
поискал си е вече и отговор не чака.
Монасите го чуха, заридаха те,
всеки се разгонил, иска да ебе.

Ето вижте в манастира, как калугер онанира.
Лъска и реве кат' вол, търка хуя до мазол.

Монасите се гонят и спадат го с чекии,
после гледаш всеки на потока как се мие.
Гледат на полето, легнала е крава
и дружно го решиха - "Без пичка хуй не става!"

Кравата да шибат засилиха се всички,
на всеки у главата дупета и пички.
Тя побягна с рев и намери им беля,
зор монасите видяха, щом дойде бикА.

Бикът ги погледна, мръщи се и пъшка.
Един след друг ги почна, мачка ги и тръшка.
Ставрий във дупето подкОпа го със рог:
"Ебането във манастира брои се за порок!"

Спомниха закона и всеки се спогледа:
"Не трябва да желаеш жената на съседа".
Направиха компромис като за първи път,
взаимно те решиха да се утешат.

Ето вижте в манастира, как калугер го навира.
Иде неговият ред, да се наведе и той отпред.

ДАЛИ ЖИВЕЯ?

Смятате го за много несправедливо поведението на съдбата, нали? Живеете здравословно, отбягвате пороците и накрая заглеждате някоя трудноподвижна баба или немощен старец на улицата и си казвате "и мен ли това ме чака? С какво заслужавам подобно нещо?". Верният отговор е един - ДА. Обяснението също не е много сложно. Всичко е до нагласа и начин на живот. Навярно сте забалязали (ако не сте, обърнете внимание), че много по-добре живеят тези, които знаят как. Смятам, че един добре изживян живот трябва да е пълен с пороци, спадащи в графата удоволствие. Много ясен пример ще ви дам с моят любим порок ПОРКАНЕТО. Примесено с цигари и незаконни продукти, то никога не би ми позволило да стигна до възраст, в която ще се мразя всеки ден, защото ме болят ставите, имам високо кръвно, вие ми се свят и т.н. Реденето на опашка в магазина ще е унищожително. Самото отиване до там ще е премеждие за вас. Като чукнете 60, ще се зачудите "Хващам ли още окото? Изглеждам ли добре?". Отговорът отново е един - НЕ. Живяли сте скучн живот и това се вижда в погледа ви, който показва единствено празнота за разлика от разширените ви вени.

Наказвани са тези, които са способни да изговорят куп глупости с теорий и доказателства, че здравословното живеене съдържа само положителни резултати, но първо трябват воля, търпение (демек да се поизмъчите). Плямпат ли плямпат и засаденият им вече морал не позволява да разберат, че всичко това може да се каже с едно изречение:
- Мъчи се сега, за да ти е добре после.
- А това "добре" няма да ви огрее. - бих добавил аз.

Просто ще си свикнете да поддържате жалката и скучна агония, наричайки я "пълноценен начин на живот" или "притежание на здрав и извисен разум" и ще си мислите, че това е най-доброто не само за вас, но и за околните, стига те да го осъзнаят.

Всичко идва от там, че криете грозната си страна във вас, тя ви разяжда и ето ви на опашката за пенсия, чоплейки си едноцифрения брой останали зъби с език, а в главата ви се върти въпросът "Какво стана с младостта ми?". Също така и ще прескочи един бегъл спомен как сте прочели този пост и това ще породи още много въпроси, които ще е късно да си ги задавате.

Другия изход от тази ситуация, вие, го наричате несправедливост. "Но аз не пуша, защо имам рак на белия дроб?", "Но аз не пия, защо имам проблеми със черния дроб?". Ами защото не сте живяли порочно. И Дева Мария не се е шибала, но забременя!

Ще кажа и на ентусиастите, които тичат в парка, дишайки изгорели газове от коли или крави, които пасат в близост до маршрута им, че с това тичане нямат и най-малка представа колко неща подминават.

Дано да ви е леко поне, когато тази агония свърши.
Лека ви пръст.

ЛЕПРИКОНИСТИ

Вече добре знаете, че пия като разпран, пуша като комин и вероятно смятате, че мнението ми не е трезво. Искам да отбележа, че всичко написано дотук е на трезва глава. Някои дори смятат, че нямам и право на мнение, ала грешат. Ако нямах мнение по въпросите, които бистря, нямаше и кой да ви каже кой колко е жалък и дали сте смръдльовци, които не заслужават да живеят, или сте си просто смръдльовци или нещо друго.

Това, че голяма част от мненията ми не съвпадат със стандарта, не означава, че не трябва да бъда излушван или нещо такова. Понякога имам чувството, че колкото повече ви описвам дадено нещо колко е отвратително, всички започват да го намират за страшно готино и неотвратително. Ама това вбесява.

Дори и да започна да разправям колко гнусен ми е Азис, някак чувствам колко симпатичен ще ви стане той на вас. Ще кажа, че е мазен, че е прост и общо взето цялата истина, в която няма нищо, ама нищо положително. Накрая ще се изтапанчи някой кретеноподобен олигофрен с висок морал и ще спомене, че има хубав грим и колко много му отива златният катинар на брокатената му кестенява кратуна. Това вече наистина вбесява. Имал дарба, можел да пее. Не знам откога се счита за дарба това, да имаш глас като на скопен.

Дразнят ме и леприкони. Шибани горски джудженца, които кастрят четирилистните детелини да си слагат по калпаците. И като отидеш да намериш такава детелина, оставаш капо. Карат те да се чувстваш загубеняк. Крият някакво злато, което въобще не ползват и не правят нищо с него. Като казвам НИЩО, имам предвид НИЩО. Дори не си го и завират в шибаните малки задничета, а като ги посъветваш да го сторят, веднага ти струпват някакво проклятие, което ще се развали, само ако им ближеш гъза и смучеш топките. Малки грозни тарикати, които се мислят за нещо повече от теб, само защото си ги дискриминарал заради ръста им.
Пушат лула по цял ден и се разхождат с противни дървени обувки, от които краката са им в такива мазоли, че няма да се учудя, ако ги пробутват за дървесни гъби. Тропка си той с миризливите краченца и когато най-малко очакваш, те изритва в кокалчето.

Не бих се учудил също, ако чорапените талъсими (знаете ги, ония дето крадат чорапи и сте принудени да ходите като палячо с два различни чорапа) не са маскирани леприкони. Има логика да крадат чорапи. Тия жалки дървени обувчици са доста некомфортни на бос крак.
Изнудват разни балъци за храна, а когато няма балъци са на диета от дървесни гъби и пришки от тестисите си, които в повечето случаи са по-големи от самите тестиси. Хаха!

Сега някой, ако ми каже, че леприконите са сладки и не съм прав, с огромен патос бих му рекъл да си навре тези твърдения в задника с помощта на пръст от крак и да замълчи, предъвквайки суров генитал от зебра, тъй като такива палячовци не съществуват и мнението ви ми е безразлично.

КОИ СА ПО-ГНУСНИ?

Сънувах някакви глупости, свързани със зоо полиция. Скиташе се тя из улиците, а като видех животинско ченге, го освирквах. Псувах го на майка, целех го с кенчета, хартии от баница, свити на топка или изпопадали кестени.Те не можеха нито да ми кажат нещо, нито пък и да ми направят, защото корекцийте в поведението ми не им влизаха в задълженията. Един рейс сгази 2 гълъба и оня веднага го погна със свирката, карайки го да спре. Шибнах му 2 кестена един в рамото и един в главата, а оня продължи след рейса, хаха. Доста жалки ще са тия, ако се появят наистина.

Това ме накара да се замисля, дали наистина си заслужава чак толкова да се преиграва с тези зоо защити. Колкото по-добре човек се отнася със животните, толкова по-зле се отнася той със себеподобните. Другият тип са си наистина злобните хора, които се отнасят еднакво зле със всички. Излиза, че ако има такива като мен, на които им е все тая, биват мразени от всички хора. Не че чувствата не са споделени, но намирам това за абсурдно.

Аз и един крокодил висим над пропаст. Явява се някакъв малоумник, свиква хеликоптери, багери или там каквото е нужно да измъкне крокодила с риск той да му отхапе някой крайник. Дано да е главата ти, плазмодий такова. Но на мен няма да ми обърне внимание, щото живеем в някво ново време, дето човекът трябва да бъде тъпкан, игнориран и... абе ако може на последно място. Та ако не спасят крокодила, ще ми се ядоса оня скапаняк и най-вероятно ще ме препикае, ако може да се пусна и да падна долу при другите крокодили. Да ги нахрани, не за друго.
Историята ви се струва глупава, дори не я смятате за странна. Ами естествено, че не е странна, защото натам вървим, така че е нормално и да е глупава.

Преди близо седмица бях в квартал Стрелбище на площадката пред един блок. Пиех мляко с какао и кола чери и ядях кроасан. Беше рано и нямаше още малки изчадия, а някакви типове с кучета. Аз обичам кучета, обаче....
Две немски овчарки нещо душеха наляво-надясно. Ясно е, че искаха да се издрискат и изпикаят възможно най-близо до мен. Едното куче взе та се изпика на съседната пейка и благодарение на ръстта си успя да препикае пейката точно там, където седят хората, скарах му се и то избяга. После дойде и другото. То пък ще сере, мамка му. Клечи, сере гъвкави и мазни изпражнения, оцветени с топла есенна гама и се придвижва лека-полека, душейки земята. Дрискайки, се насочи към някаква салфетка, смачкана на топка. Не знам какво правеше тази салфетка там, въпреки че имаше кошчета за боклук, но знам какво имаше в нея щом кучето я изяде, дрискайки.
Знаете ги онези скапани женички, които след като родят и майчиният им инстинкт така се развива, че освен отрочето друго важно нещо няма. Носят малките си изроди на ръце и ги държат под разни дървета, че тези ревливи машини за лайна да серат и пикаят на показ. Предполагам, че някоя такава повлекана е събула малкия си изрод и го е завела до дръвчето да полага мазните си говна с огромно наличие на бебешки нектар, после го е забързала с топка хартия и я е хвърлила отстрани. После дрискащият Джеки я намери за много вкусна. Не издържах и му казах "МАРШ!!!". Оня ме погледна тъпо и изчезна. Огледах се за собственика на тези песове с отвратиелни навици и мернах някакъв шмугльо между чичка и дядка да се прави на ударен. Заобиколи отнякъде и не го видях. Кучетата също не ги видях повече, но седях на пейката обграден от лайна и пикня.

Тази история може да пробуди много чувства. Зоо защитниците ще кажат: "Ами те какво са виновни, че дядката-чичка ги е възпитал така?". Останалите ще кажат: "Мръсни помияри!". А аз знаете ли каво бих ви казал?
Отвратен съм от цялата ситуация. От дрискащи под носа ми песове и деца, хартии с лайна, препиканите пейки, от чичко-дядки и куп подобни работи. Противни сте ми и вие и те, и ония, и тия.

Дори ще ви разкажа и една история. Седяхме на една пейка веднъж с Монча и погледите ни се спряха на едно малко момиченце, което се щипкаше по срамните устни. После завря ръката си в панталонките и продължи да чопли. Накрая извади черно топче и го пусна на земята. Свали си гащите и започна да кръжи по задник. Майка му го видя, грабна го и го застави да си точи жилавите фекали пред един храст, който разбира се беше на показ. Въпросът, който силно вълнуваше и мен и Монча, бе дали черното топче е наистина лайно. След като сведохме глави над него, обектът все още не можеше да бъде разпознат и като по поръчка дойде едно пухкаво кученце, на което посочих топчето и то го хапна без много много да го идентифицира с обоняниетото си. Заключение : Това бе говно!

Та след кратък преглед на някои от постовете ми, забелязах, че почти винаги завършвам с обида, закана или някое леко вулгарно пожелание. Така че не мога да пропусна да кажа за всички заобикалящи ме :
Вие сте гнусни изроди! Особено младите майки с миризливите си "ангелчета".

ПЪТ, МОРЕ И МАЛКО РАЗМИСЛИ

Абе каквото и да пиша за това море, всяка втора фраза ще е "после не помня". Пихме бира, джин, мента, а после не помня. Затова и реших да не се впускам в подробности. Общо взето се запътихме с другаря, djД и djД (Adam Ant Family). DJД ни закара с кола. Бяхме на Варвара и се изпонапихме естествено. На сутринта теглихме към Синеморец. Разпрах се от пиене и ядене. Мнооого, ама мноого ядене. Направо ме е яд, че някое сомалийче не ме наблюдаваше как поглъщам порция спагети и две пици. Ако ми бяхте дали сомалийче, сигурно и спагетите щях да си тъпкам с пръсти в устата и да му мляскам. Скоро засякох едно предаване за феноменални фотоси. Някакъв малоумник снимал простреляно сомалийче, което още било живо, а зад него един лешояд го чака. Не знаех,че си падат и по рагу. После фотогрофа го загризала съвестта и се самоубил. Това сомалийче искам да ми бяхте дали. Не знам кое е направило по-известна снимката. Дали самата ситуация, която е изобразена на нея, или случката с фотографа. Нарочно искам сомалийче, а не хаитянче, защото хаитянчето ще каже "Мене Брад и Анджи ме осиновиха и за да ми дадат такава порция като твоята, трябва само да се науча да им казвам "мамо" и "тате". Яж си гъза сега от яд".

Тая Анджелина иска да е съпричастна с всички страдащи. Бях чел за нея преди време, че толкова съжалявала гладуващите, че дори се лишила от храна и беше заприличала на бял сомалиец. Смея да кажа, че и аз веднъж бях съпричастен със слепите. Бях се нафиркал и заспал. Събудих се и се запътих към кенефа, пиках на лампа, но на връщане не щракнах ключа за осветлението. Бях забравил да си взема бяло бастунче и така се фраснах в касата на вратата, че ми излезе цицина на челото. Защо трябва да им влизам в положението, щом нямам нито бастунче, нито умно куче. Те не могат да виждат, но за сметка на това чуват и най-галантно изпуснатата пръдня по терлици и се наслаждават тройно или четворно повече на уханието й. Аз съм здравият човек и затова трябва да бъда третиран като някакъв роб на обществото. Мен няма да ме осиновят богаташи, защото всичко уж ми е наред.
Мамка им, да мрат Сомалия и Хаити. Не че съм фен, ама Боно няма да прави концерт специално за мен, нали? Смятам, че ако не съществуваха такива маймунодобни, на които всеки онанизъм може да е последен заради високото напрежение по време на екстаза, всеки от нас би получил заслуженото внимание.
Стига толкова за тези, че ще започна да се паля и по други теми, много сурови спрямо всеки един от вас.

Море. Морето щеше да отнеме другаря замалко. Това значи да се бях сбогувал с беседите на по-високо ниво, породени от алкохол, тридневните серий с алкохол, които са жизеноважни за моето охолие, както и куп други неща, в чиято основа не е само поркането. Добре че Великият Звяр го извади. Този инцидент ни накара да ходим на басейн. Няма течения, нито вълнения, а само мокри задници, ръце с халби бира и чиний, пълни с картофи, пилешки сърца, както и гъби със сметана и кашкавал. Тузария на макс.

Завърнахме се благополучно с един тъп рейс на предпоследните седалки, а зад нас бабичка с внуче прийжда в София чак от Черноморец:
-Пикай ми са!
-Оох, ми баби! Той чувйека спря да чурка ей туй мумченци. Лйелии, ни го фанахми. И сига кфо?! Лели, лели, божи господии, кво ша праим? Ни може,баба.
- Пикай ми са!

Майка ви мръсна! Нали го водиш да се учи тук това хлапе. Не знае ли обноски и да попита шофьора дали може да "чурка". Точно два нерва ми оставаха да се скъсат преди да се обърна и да започна да ги псувам на майка, пичка ленина, свекърва и там каквито други турцизми, служещи за наименования на членовате от родата, се сетя. Но не беше само това случката. През целия път, тази дебела бабичка знаеше всичко. А момиченцето прекалено любопитно.
-Бабо, колко ще пътуваме?
-Колкото е рекъл господ.
Защо не я попита защо й е толкова голям коремът? Може би братовчедка ти се разяжда там в стомашните сокове. Или пък защо гушата й е толкова дебела....? Аз знам! Глътнала е куфара, защото няма доверие на външни хора.
В крайна сметка момиченцето отиде при шофьора и явно му е казала "Пикай ми са", защото той спря. Не тръгна без нея.

В крайна сметка изкарах добре и най-горе виждате една моя снимка от Варвара. Предполагам, че толкова сте заслепени от пияния ми поглед, който дори не гледа и в обектива, че дори не забелязвате, че зад шишето прозира парче от моя пенис.
Яжте го!

ЛОКУМЕНИ СЕРИАЛИ

Сега много са нашумяли турските сериали, а аз не разбирам защо. Сигурно защото само това се предоставя на състаряващите майки и безгрижните баби. Но по националните ни ефирни програми също надигат голяма гюронтия, провъзгалсяваща тези поредици за голям хит. Дори сутрешните предавания с имена от сорта "Здравейте, зрители" , "Утро" и какви ли не друг вид заглавия с жалки опити да звучат приветливо, си вдигат рейтинга като канят разни Мустафи и Унурувци. А може би големият интерес се дължи на това, че всички са очаквали бездарна сапунка с мацета по фереджета и резняци с мустаци. Но освен тях се представя и някаква по-цивилна обстановка: мутри, кражби на деца, борба за булки и типичните неща за такива сериали.

Чао, латино! Като бях първи клас, с баба ми следяхме един глупав латино сериал, наречен "Чиста кръв". При тия латиноси не знам колко може да им е чиста кръвта, отделно че ставаше дума за една циганка Корасон (при тях кръвта е "еби му майката), която бе ухажвана от Жан Клот-а на сапунките - Освалдо Риос. Както Жан Клот играе винаги добър, бие по 10 човека с една ръка, освен последния противник, при който трябва да покаже какво е научил през целия филм, така и Освалдо е богаташ, но не като другите. Той е по-земен човек със селско мислене, в случая е циганско. Не трябва да си учил испански, за да знаеш, че корасон означава сърце. Всеки го мисли за нещо красиво, а то си е просто един орган. Защо не се кръщават Ректум, Скротум, Дроб. Не звучи ли също благородно? Звучи ми както ми звучи и сърце, нищо особено.
Корасон е опърничавата и непослушна циганка, за чието сърце се бореха един дъртак и сеньор Освалдо. Тя не ги искаше и двамата, но тайно искаше да лапне младата богата пишка на Освалдо и да се заплоди с дузина челяд от неговото семе. Не ги разбирам тия. Не прави сметка, че има само две гърди, а иска да си съдере ямата като роди поне 5 наведнъж.
Няма огромна разлика между сапунките с различни националности, но .... чао, латинас!

Общо взето сюжетът при латино сапунките е следният: Богатите са в града, имат къща в провинцията, влюбват се в някоя бедна селкса повлекана, миришеща на конюшна и с курешки под ноктите. Гонят се с разни коне в горите, правят любов (уж насилствена, но и на двамата им харесва). Така селската мома изпробва няколко модела на мургави пениси и съвсем нормално е да забременее. След това вижда кой е най-изгодният съпруг и сервира новината на него, но това е при второстепенните роли, които са за украса на целия цирк. Самият цирк е в това как покрай целия този разврат, на главните герои винаги им пречи нещо да се вклютат в него.

На турските пък не съм обърнал особено внимание, но съм попадал на някои епизоди и не разбрах дали са от един и същ сериал, защото дават по 2-3 наведнъж. По-скоро съм ги слушал отколкото гледал, но все пак долових някакъв момент, който ми направи впечатление (естествено не бе добро). Съвсем нормална на пръв поглед семейна двойка, в която жената си пада по друг. Виждат се, не знам дали му прави турски чекий, но определно се обичат. Левентът е добро момче, момичето също и така извъртат нещата, че верният и отговорен съпруг е виновен за всичко. Всички баби и състаряващи майки (зрителите) го мразят незнайно защо.
В други сериали също се срещат подобни случаи и това доказва еднообразието им.

Не мога да пропусна и "Дързост и красота". Страшно много актьори погубиха кариерите си там, остарявайки с една и съща роля. Ако бъдат повикани за някой филм, те няма да могат да влезнат в ролята на друг персонаж. Това е проклятие. Когато го засека, се хващам за главата и си казвам: Какво стана, Ричи? Нали беше секс-бомбата в цялата тази кочина? Сега си просто един дядка с едвам тлееща сила в гащите си.
Помня като бях малък как баба ми и дядо ми започнаха да го следят и войната за телевизора беше наистина война. Бях влюбен в Кара Лайн(а). Не знам дали беше заради името, но то бе единственото женско име, което запомних. След около година тя умря. След още 7 или 8 баба ми и дядо ми спряха да го следят. Бяха притеснени, че няма да му дочакат последния епизод и този уплах скъса връзката им с култовия американски, ядящ животи сериал. Та там една бременност трае 9 месеца на екрана буквално. Може би това е наистина локумен сериал.

А и защо им викат сапунки? Ако някъде някога някой е нарекъл подобен вид сериал "soap" или не е знаел какво иска да каже, или е имал предвид "soup", което е по-вероятно, защото тези продукций са си пълни чорби.

Аз бих ги нарекъл локумени.

МИСЛЯ И ЗА ТЯХ

Не знам защо пак ме "жегнаха" тези дискриминаций и реших отново да кажа, че такива деления няма. Тези, които се смятат за отхвърлени, просто сами се отделят от мнозинствата. Единственото, което разделя хората, са парите. Аз съм едно гадно и материалистично копеле и няма да седна да пия спирт с банда смръдливци, които да ми искат цигари през 5 минути без да се съобразяват с това, че съм си ги купил за лична употреба, както и че тази водка е подбрана за по-горна класа от тяхната.

Колкото и да е редно да съществуват деленията между етническите, половите, възрастовите, расовите и т.н. групи, те не съществуват. Въпреки всичко държа да подчертая, че най-тъпкани са съвършените хора като мен,(хаха) които винаги са на средно ниво и никога крайни. Роден съм и живея в столицата, но не живея в нейния център. Образованието ми е средно, но бих бил доста по-полезен в дадени начинания от някой си вишист, дошъл да се изучава тук предимно за престиж, пък и да види дали трамваят хапе. Не краен, но въпреки всичко съм добър и в куп други неща, които са ми на средно положение. Единственото, в което съм твърде краен, е моята хетеросексуална ориентация. Толкова съм краен, че дори не съм пробвал и няма да пробвам дали пък задният мускул може да работи еднакво добре едновременно и в двете посоки (хаха). Дискриминация и за вас!

Много ги съжалих глухонямите. Как глухият си чува будилника, как слепият си навива будилника, как ням човек говори по телефона. Но не трябвало да има дискриминаций и затова реших, да ги оставя те да си се оправят. Нека слепият да си купи скъп будилник с гласови команди, нека глухият си купи скъп gsm, който да има разтърсваша вибрация, когато звънне алармата и нека с немия да си пишат sms-и по цял ден. Е на това му викам аз живот!

Има и друго решение, ако не могат да си купят скъпи телефони, но съм разработил само един груб план за него. Едва ли обаче ще се намери някой, който да го направи като активна система в интернет комуникирането. Нека ви запозная с идеята си. Дами и господа, представм ви скайп, който да е само за глухонеми и диалозите ще са изцяло с емотинки:


Разбира се в оригиналната версия, страниците с емотинки ще бъдат доста повече, но и тук виждате доста неща. Хубавелка с ник sLaDkA_Pi4kA, споделя с приятелите си, че лапа патки. Тъй като не може да изпее песен с ангелски глас, може да погали мъжката душа пак с устните си. За говорим език са сложени 2 ръчички. Този скайп ще има за цел да се доближи максимално до реалността в контактуването между хора с подобен проблем. Човекът, с който кореспондира, вече е задал въпрос "СРА А?". Има и много удобства като първата емотинка от предпоследния ред например. Това е Чарли Чаплин, най-популярната личност в историята на немите филми. Когато събеседниците изпаднат в "мълчание", той винаги ще е оригинален вариант за начална тема. Тъй като тази версия на скайп няма да бъде издадена, защото глухонемите се справят и с нормалната, не би трябвало да се смята, че те са дискриминирани.
Не съм писал от доста време, но нямам такова, а и ме мързи, както личи по слабата изчерпателност на изказванията ми.

Пожелавам крепко пиянство, а на останалите..... прочетете книга, играйте на жмичка или нещо не чак толкова скучно или детинско.... Не мога да мисля за всички.

СУПЕР ГЕРОЙ ИЛИ БЕДСТВИЕ

Много щуротии ми се случиха тези дни. Освен че ме наболват китките от време на време, започнаха и тъпите зъби да ме болят, а трябва хем да връщам заеми, хем да си правя зъбите, хем да си плащам нета, околните, с които пътувам по градския транспорт, дразнят с доволните си или заспалите си мутри, освен, освен, освен ......, а на всичкото отгоре и не мога се напия както ми се иска, както подобава и както трябва. Ще прибегна до ракията, която кътам в нас, мамка му.

Обичам да мрънкам, да недоволствам, да псувам и след като прочетете този пост, само посмейте да кажете, че няма причина затова.

Смея да твърдя, че се превърнах в нещо като супер герой. Нямам костюм, но общината не е сложила нито телефонни кабини, нито улични кенефи на всяка пряка, че да се преобличам. Тук дори и еднин супер герой не може да се запази мистериозен, потаен и да го мислят за велик, защото всички го знаят, познават и виждат какъв е всъщност.

Та героизмите ми започнаха миналата седмица. Мисля, че беше понеделник, не съм сигурен. Незрящ човек на неопределена възраст. Когато човек не го е грижа много за външния му вид или както в случая - не знае как изглежда, липсата на поддръжка прикрива реалната възраст. Интересно ми е, вие пачи, ако не си скубехте веждите, бръснехте телата и там още цял списък процедури, дали щяхте да изглеждате с по 20 години отгоре. При вас манията е като сте малки да изглеждате голями, а като задъртявате, искате да изглеждате малки (млади). Както и като се разкрасявате, онези с правите коси се къдрят, а другите си изправят къдриците. Предвидими сте, но няма нищо лошо в това, защото сега сигурно щях да съм гей супер герой.
Няма значение. Преведох слепия през улицата на едно от онези смотани кръстовища, където свети зелено както и за пешеходци, така и за онези отсреща с левия завой, които минават през теб, ако са по-нахакани. Размахах се да ме забележат онези нахаканите и спряха и преминахме улицата успешно. Пичът каза, че може да се оправи по-натам, благодари ми и аз отлетях към магазина.

Второто геройство също е епично. Една мини баба със шапка "идьотка" на спирката ме помоли да й помогна с торбите. Две сакчета и една торба. Попитах кое тежи най-много за да го грабна, тя нещо започна да мрънка и докато се усети, аз вече бях влетял в тролея с целия багаж и я приканвах да се качва. На спирката на която трябваше да слизам, се оказа, че и бабката ще слиза. Естествено е, че аз помогнах да се свалят саковете и торбата, дадох й напътствия към една спирка и отлетях, защото трябваше да спасявам едно врабче.

Третото геройство показва, че не помагам само на хора, но и на същества, който не навиждам - пилета. Да, мразя котките повече, но пилетата дразнят с тъпотията си. Разни гълъби, които ходят като египтяни, серат по климатиците и изобщо навсякъде. Мислят си, че вършат нещо много велико като си пляскат курешките от максимална височина. Който се изкендза от най-високо, той е голямата работа. Така им шляпат кашавите лайна по асвалта, че дори Стоичков не може да го надшуми със своето секнене като втрива в пръсти зелената мзнотия и я шибва така в земята, все едно има кости, а той има за цел да ги строши.
Та влетя едно врабче в стаята докато бачках и се шибна в един прозорец. Остана с отворена човка и реших, че може да остане олигофрен или нещо такова. Супер геройската ми сила се изразява в това, че имам завидни рефлекси и улових врабеца, който хвърчеше зяпнал из помещението, преди да се тресне пак в прозореца. Дадох му да пие вода. Мислех да го черпя една капачка бира, но реших, че не е много хубаво да поумняваш, щом природата е решила да си прост врабчо. Заформих му една прическа като моята, пък да видим дали ще може да забие някоя гълъбица и го пуснах. То пък от кеф дори не ми изсра в шепата. Не беше направило и опит, защото погледнах, а то не беше пролапсирало.

И все още не разбирам защо ми се случват гадости при положение, че помагам на всички. Явно това е теглото на супер героя. А може пък да не съм вършил геройства, а само пакости. Например да не съм сложил слепия човек на точното място и той да се е загубил, да съм строшил на бабата някакви яйца в сака, а врабеца да е хванал грип заради мократа си глава, на която направих моята прическа.

СВЕТОВНО И СВАТБА

Даа, бях на сватба. Падна пиене и на нея и в деня преди нея. Не съм се отрязвал от бая време. Ония мухлясали лайна, дето ми спретнаха обир, ми убиха и настроението за пиене, и настроението за писане по тоя блог. Предишния ден бях в другаря, дойде и Рунти и се запихме. С малко усилия ги накарах да гледаме мача Германия срещу Аржентина. По принцип не гледаме мачове, нито се интересуваме от развитието на първенства, актуални футболисти и т.н. Виках за Холандия и Аржентина, но щом разбрах, че Германия също е още в играта и ще играе срещу Аржентина, веднага си казах "мрете, латино мангали!". По тъпите вестници, както и по малоумните прогнози за развитието на световното първенство, се твърдеше, че финалът ще е между Бразилия и Аржентина: "Бразилия може да бъде спряна единствено от Аржентина, но те ще се срещнат чак на финала". На ви, мамка ви! Гледайте си сега световното по телевизорите, мангусти такива, а разбирачите да си ходят да си разбират в родните места от мачове, завършващи с по 20:10 и да пият лимонада, оцветена като малина в хоремага. Майната ви, курви селски, предателски!
Оказа се, че с Рунти и другарят сме единодушни и за тези 4 гола се пи много здраво. За другаря беше ясно, че ще вика за швабите. Те са му любимата нация.

Рунти замина по някакви пещери със Спиро Театъра и не знам си кой там още, ние с другаря си допихме и аз си тръгнах.

На другия ден бях на работа. Бачках до 14:00, понеже там комшийте много се вживяват да не се вдига шум от 14:00 до 16:00. За 2 проклети часа ти скапват целия ден. Тъп комунистически закон! Успях да приключа малко по-рано и се прибрах. Къпах се, бръснах се, абе въобще се приготвях за сватба. Братовчедът се обулчил и се жени.

Забавата беше пълна. Пих водка. Една, две, три, а може би и четири чаши. Но от тези моите чаши, пълни близо 3 пръста. Не ги пълня до горе, защото ми се струва просташко. Мезих салатки, шунчици и минах на бира и шишчета. Реших, че три бири ми стигат и пак минах на водка. Пийнах две чаши само. Третата не я допих. Приключих я до половина само и си тръгнах. Братовчедката и съпругът й ме докараха до нас и поразкроихме с тах един план за вечерна скара на лятната вила в гората.

Похвалих се колко съм изпил, а го намериха за противно. Не че трябва да ме подстрекават, но ми става неловко, щом омаловажават гордостта ми, хаха. Вече ще си се фукам само тук колко съм изпил, пък всеки да си мисли каквото иска за геройствата ми. Пък и това е сватба, мамка му. Пие се за здраве. Смятам дори, че и по-добре можеше да се справя.

Свикаха ергените и аз като неженен се наредих също. Караха ни да се кълчим нещо, да танцуваме уж, но моят танц си представляваше някакво жалко кълчене. После се хвърли жартиерът и аз взех, че го улових. Аз не го приемам като предвещание, че следващият пред олтара ще съм аз, а го приех като съревнование. Хайде да видим кой е човекът с рефлексите, хаха. Победа!

И да се върнем пак на световното първенство. Останали са 4 отбора: Холандия, Уругвай, Германия и Испания. Тази вечер няма къде да пия, гледайки мача и затова ще си седя в нас и ще го гледам кротко. Трябва да премерят сили Холандия и Уругвай. Дано холандците смачкат тези цигани. Борбата за първото място трябва да е между европейски държави. Испанците обаче не ги желая. Дано швабите да ги потрошат и да си останат циганите да си се борят за третото място. Забелязали ли сте колко грозно седи златото на циганин? Вярно, че испанците са в Европа, ама не мъ кефят. Дано баче Кико ви се изпразни по косътъ ча'! Да си играят там фламенкото и да тичкат пред биковете, че да се провери на кой дупето ще може да побере цял рог. Наздраве и за Доматения Фестивал - един от най-циганските празници.

След 30 минути започват Холандия - Уругвай. Слагм си лозови сърми, отварям едно кисело мляко и се почвам.
Утре нещо ме канеха да ходя по Борисова, но аз там много мразя да ходя, каму ли да пия. Предпочитам да подкрепям швабите. Испания трябва да умре! Ще е добре да вземат третото място обаче. Така вече ще мога да кажа, че световното първенство е европейско.

Nauken uw moeder, Ficke deine Mutter и ако не съм написал нещо правилно .... De puta ви madre!

МАЙ МИ СЕ ВРЪЩА

То пиене, пиене - хубаво. Но не предполагах, че разни мръсни копелета могат да стигнат до там. На 22.06.10 срещу 23.06.10 разни тъпанари решили да ограбват, който им падне на попа. Една от жертвите бях и аз. Взеха ми тия лайнари раницата, а в нея цялото ми имане почти. Пари, лична карта, апарат, слънчеви очила и тетрадка с рисунки и телефонни номера в нея, чадър и ключовете ми.

Тая простотия се случи на попа, където има видео-наблюдение, но когато отидох в районното с искане да видя записа, онези ми казаха да сядам и да пиша жалба и в крайна сметка нищо не ми дадоха да гледам. После пък ми звъняха по някое време да се разкарвам на някъде да съм дописвал някакви работи. Мислех, че съм бил достатъчно изчерпателен в описанието на откраднатите вещи, но трябвало да донапиша, че не желая да бъда информиран за протичането на следствието, защото щяли да ме разкарват непрекъснато наляво-надясно и това били "цигански номера" според думите на полицая. Както и да е.

Когато ми звъннаха да отида да дописвам тези глупости, аз отидох максимално бързо, а там някакъв полицай започна да ми се заяжда и да повишава тон, въпреки приветливото ми и ведро поведение. Накрая ми казаха, че не трябвало да ходя при тях, а на някакво друго място. Звъннах на номера, който ме бе потърсил и някакъв тип ми каза, че това бил служебен телефон и звъняли много хора от него. Напсувах ги наум, но много грубо и си тръгнах. После пак ме потърсиха и този ми каза "те колегите са се объркали, върни се". Връщам се и оня нещастник с грозния тон и мутра тип "аз бия жена си и клата дъщеря си" пак започна да ми вдига стойки и да се прави на интересен и му казах:
- Оказа се, че съм за тук и не аз съм неразбралия, а вие. Чакам лицето, което ме повика и отказа да се представи по име. Претърпях обир и това неподходящо отношение от ваша страна ме натоварва допълнително.
Но оня не престана. Задаваше глупави въпроси без да изчаква отговор, но и аз започнах да отговарям преди да чуя края на въпроса. В крайна сметка се убедих за пореден път, че с невъзпитани хора е невъзможно да се държиш възпитано.

Дойде там онзи, дето ми беше звънял, донаписах глупости, които той ми продиктува, пожелах му лека вечер и си тръгнах.
Това, което ме обиди и убеди, че не мога да имам никакво доверие на тези батлани бе, когато този ми каза:
- Разкажи само с 5 думи какво си написал.
Мислех да му кажа, че прочитът на показанията дадени от мен е част от работата му и негово задължение, но си замълчах, щото тия лесно се палят когато им казваш грубата истина.
Та тия дори не си правят и труда да прегледат записа.

Реших да проведа собствено разследване и ако има успех, ще пиша допълнително, хаха. Дано полицията ги намери преди мен, защото тия нагли типове могат да имат и възможността да разберат какво става когато ти скочат трупешката в черепа.

Наглостта им е огромна. Разбрах за още двама, обрани по това време на 5 метра от мен сигурно. Имаше и литър бира някъде при мен, която бяха взели и бутилка с 1 пръст водка в нея. Бяха взели и водката. Гадни, алчни същества. Да вземете 20 грама водка, все едно ви беше малко всичко, което ми откраднахте. За тази простотия заслужавате, не само да ви се скача по главата, но и преди това да ви е блъснал трамвай.
Много ми е чудно, защо само една раница не ви стигна, та трябваше и други да обирате. Та чак и остатъци от алкохол. Вие сте най-жалките крадци, за които се сещам.

Искам да се обърна и към полицаите, който уж съдействаха, да се хванат сериозно по случая, тъй като тези отрепки могат да бъдат хванати много лесно, ако мързелът и безотговорността не ви засенчат задълженията. Ето един лесен случай, който може да разрешите и да докажете, че ръката на закона наистина е дълга и разни пишльовци не могат да избягт от нея. Нужно е само да прегледате записите от камерите, нахвърляни из попа и да потърсите в заложните къщи апарат марка HYUNDAI L7330, сериен номер: 08025-BS01543. Знам, че след време това няма да има значение за мен, но искам да има огромно значение за тези мръсни, нагли, алчни педалчета. Дано не се стигне до саморазправа, защото няма изгледи скоро да ми мине ядът, а методите ми за саморазправа са по-отвратителни и от на изперкал сенсей, погълнат от злите сили.
Не знам дали, защото много псувам и обиждам, но май ми се връща тъпкано за всичко написано и изговорено. Аз обаче не смятам, че заслужавам нещо подобно въпреки всичко. Освен да се опитам да отмъстя по някакъв начин? За да има справедливост, трябва да си върна и аз!

Смешно е да се очаква затвор за вас, затова е най-добре да ви изтипосат някъде, че да ви знаят всички и където и да отидете, да отнасяте по някой пердах и да попрекарвате по 10 месеца в годината с някоя счупена кост и по 6 месеца по болниците. Мисля, че не искам много, а?

ПИЙТЕ ЗА КРАСОТА. (Дупница Парти)

Та както пишех, че нямам оферти за унищожаване и алкохолна разруха, Рунти взе та звънна. Иска да ме води в Дупница. Помислих, че ще е някакъв рокерски сбор, дето да ми се правят някакви мотористи на интересни, но за щастие - не. Оказа се рожден ден с красиви пияници. Взехме си 4 литра бира за влака, посрещнаха ни на дупнишката гара, заведоха ни в един парк и се насрахме от бира. Не помня колко се изпи, но постоянно липсваха тоя или оня от компанията, понеже постоянно ходеха за бира. Планът беше да се забием по чукарите и да си отвеем главите при условие, че никой няма да заспи в огъня, да не се изнасилват непознати, както и познати, всеки да пие на собствен риск и за собствено удоволствие, от време на време да споделя с останалите от своето пиене и като му се подаде шише, да не отказва, освен ако не е вода, урина или Aspasia.

Аз си взех една водка, но не алкохолишка доза от 200 или 500 грама, а еднолична доза от 700 грама (нямаше литър, иначе щях цялата вечер да я изкарам на водка). С Рунти разпънахма една палатка на един наклон. Спиро Театъра дойде да помага и я премести на още по-стръмно. Пих бира, опитах една домашна ракия, а от водката ми май никой не пожела да пие. Нарушиха едно от неофициалните правила и това беше една главна причина моят спомен как ме слагат да спя в палатката, да е насечен на кадри. Но помня, че пих, пях и танцувах преди това.

Благодарение на чудесния ни избор за местоположението на палатката, аз се събудих наполовината отвън и целите ми крака са нагризани от хищни комари, а едно от ухапванията прилича на ухапване от прилеп или вълк, не мога да преценя.
С водката се бях представил почти чудесно. В шишето имаше един пръст водка, но премерено хоризонтално, не отвесно. Но това го забелязах след като пробвах да изтрезнея с бира.

Останахме без пиене, събрахме боклуците и се запътихме към цивилизацията, понеже се оказа, че освен бира трябва и шкембе за изтрезняване. На мен така ми се ослади, че изсърбах 2. На една близка маса стоеше самотен човек на видима трета възраст и видимо състояние, което беше далеч от трезво. Макар и сам през цялото време се намираше на приказка със себе си. Аз се намесвах в монологичните му спорове от време на време, че да не го помислят за луд. Накрая дойде и ни обвини, че сме му изпушили цигарите. Тогава аз ударих с ръка масата, тропнах с крак по земята, направих троен аксел и изпъчих голата си гръд, украсена с 5 или 6 косъма, пред лицето му. Другарското обкръжение много ми се зачуди и запитаха какво правя. Отговорът беше труден, тъй като и аз не знаех:
- Правя се на елен! - почувствах се странно и влезнах да си купя една дерби кола.

После тръгнахме да търсим рекичка да се топнем. Качиха ме в една кола и по път казах на един човек, че е грозен крак. Стигнахме до едно паркче, но къпането беше забранено. Изпонаскачахме в един улей със силно течение, но ентусиастите бяхме само 3-ма, освен ако не броим един тип, който случайно падна вътре и сподели, че има проказа от пиене. През това време пиехме мастика. Имам непоносимост към анасона, но явно така се бях надрал, защото тая непоносимост не се изрази, а излезнах и с оправданието, че който пие мастика, умира красив. Имаше и още едно шише, но не помня какво съдържаше, обаче не беше вода, урина или Aspasia.

Накрая ни изпратиха до гарата мен и Рунти и ние пак си взехме 2 литра бира за влака. Чакайики го, мушнахме по енда малка (бира). Имаше една майка и една дъщеря (дъщеря на майката, не си мислете глупости). Много работи си говорихме, но не помня дали направихме добро впечатление. Явно да.

Купихме една водка, дойде мистър Саха. Така се бях унищожил, че дори не помня защо отидох да спя в тях. Закъснях за работа, но отидох. Пробвах да изтрезнея с литър бира. Не се получи.

А пък Рунти рожденик. Толкова ми беше лошо, че просто не можех да погълна какъвто и да е алкохол.

Но какво излиза в крайна сметка! Два дни пих и се чувствах много красиво. На третия спрях и ми беше лошо и грозно чак до днес. Тази вечер отново съм готов за един малък повод, но предпочитам да обърна малко внимание на бачкането, че свършват парите вече.

Има едни 2 дребни последици. Прецаках си китката и ме боли страшно много и съм си изкривил ключа от склада. Китката оздравява за 2 дни. Нов ключ - левче.

ПЪРВОТО ЮНСКО ПАРТИ

Сряда. Ходих на работа, обаче се оказа, че няма да се бачка. Във вторник бачках с педерастки материали, които в срядата не бяха готови за финална обработка. Мина ми през акъла "да се почна ли от сутринта?" (Пояснение: да намеря ли с кой да вкарам една бира в 10 сутринта?). Прохладната сутрин и приятното слънце ми казваха: "Не знаехме, че си човек, който се колебае за подобни решения. Виж ни, почувствай ни и погледни в указателя си за някой приятел". Точно това и сторих. Всички спят. Рунти сподели "айде да ходим на чалга концерт довечера за гаврата и да се смеем на паляците". Ааа не, предпочитам да онанирам в нас. Казах си "мамка му, ще се прибера, ще тъпея, може и да блогна нещо, ще позяпам порно, ще хапна, ще дремна и няма да се занимавам с никой". Самозалъгвах се общо взето. Обаче се прибрах и наистина гледах порно. Намерих 3D семпълче, нахлупих очилата, но не беше яко и си останах на стандартните POV и ass cumshots. Замислих се, че ако галерията POV трябва да се преведе на български, отново ще е ПОВ - През Погледа Ви. Хапнах и тъкмо реших да дремна, и получих ненадейно включване от Спаркса: "Шизо, аре да пием". Ами айде. Денят започна.

Закъснях за срещата с 4 минути, но това е простено. Заседнахме и гръмнах 4 бири от онея, дето са бутилирани в алкохолишки дози по 330ml. Замъкнахме се към Младост да свършим една работа. Не за наркотици или нещо подобно, просто Спраца трябваше да взима някакви работи за баба си от поликлиниката. На връщане се видяхме с един негов приятел. Той беше с кола и отказа да пие, но се присъеднини за малко. Дойдоха още познати, които се подготвяха с бира и уиски за някакво събитие. Със Спрац джаснахме по една бира и отидохме към Рунти, който се беше паркирал в една кръчма до Славейков. Влизаме и гледаме Рунти на една маса с 4 моми. Човек ще си каже, че е голям можач, но той просто така си ги събира и само плакне очички според мен. Защото накрая се оплаква, че работата е капо. А и вече е обвързан, така че просто ги трупа за имидж най-вероятно. Ако не беше така брадясал и не го познавах, щях да помисля, че е гейчето в женската компания.

Та там шибнах 1 бира или 2, не помня, но си бяха нормални дози. Разкарахме се и за щастие се реши да не ходим на малоумния концерт, а просто да вземем водка и да пием на театъра. Мрънках като путка "ама айде да я пийнем и да си ходим". Е да, ама с такива гърла това шише умря бързо. Мернахме Елмо. С този човек се зная, но никога не съм пил с него. Сега ми се отдаде възможност. Полска вечер се оказа. Пих полска водка, а после пих с поляк. Идваха хора, заминаваха си. Накрая останехме аз, Рунти, братовчедка му, Елмо и една от момите, дето беше в кръчмата. Завлякохме се в едно рокенроу заведение. Не знам защо решихме, че ще пускат дед метъл, хаха. Аз пак примрънках "пия една бира и се махам, че трябва да ставам в 6:30 за бачкане, а сега е един". Рунти рече : "Дааа, бе, пиеме по една бира и си тръгваме". Е да, ама изпих 4 и после помогнах на братовчедка му да си допие нейната. Да ти дере мачка патката, Рунти, хаха. Прибрах се към 3 и нещо. Позяпах малко телевизия. Даваха предаването "Страх". Епизодът беше само със жени. Трябваше да плуват нещо. Погледах ги по бански и си казах "бе щом няма ебане в цялата работа, тия голотий не ме привличат.", изгасих телевизора и заспах някъде към 3:30.

След 3 часа станах за работа, направих си ритуала за бързо изтрезняване и потеглих. Бачкахме до към 4, пихме по 2 бири с колегата и шефа и си тръгнахме. Прибрах се, ядох, къпах се, измих майора и нахитрех, хаха.

Днес имах планове за някаква унищожителна вечер. Другарят все ме вика по разни купони, а аз не мога да отида, щото бачкам. А днес и следващите 2 дни почивам и никой не звънна да се накъркаме. Събудих се към 7 сутринта, търкалях се до 11, станах, гледах порно, изгледах един филм, хапвайки и ми дотъпя нещо и поспах. Събудих се в 18:30 и ми отиде деня. И днес денят е капо, както и вечерта.

Утре пак ще мога да се напия здравата, но проблемът е, че май няма с кой. Ако някой държи да си взимам лекарствата редовно, нека ме покани на едно алкохолно лечение. Нещо напоследък пия само бира и една домашна попска ракия. Имам и една габровска домошарка, но я пазя за дни когато има избори. Или за повод. Като изключим оная водка в сряда срещу четвъртък..... знаете ли от колко време не съм пил водка?
Ако утре има all night true street party, първото шише е от мен. Вече знам къде се продава Astoria близо до театъра.
Ама не мислете, че ви се моля. Мога да се напия и сам на пук. Имам бая ракия тука, а магазинът ми е на 5 крачки.
Айде сиктир!

ДА, ТОЛЕРАНТЕН СЪМ

На 29 май имах "Среща на класа". Правим 5 години от завършването и се организира среща. Доста хора се събрахме - 17 човека (това не сме всички). Да си призная честно, отидох предимно от любопитство. Кувертът беше 30 кинта. Щом връчих парите на организаторката, разбрах, че съм fucked up. Падат се по 20 кинта на копеле, а с останалите 10 се разчистват други разходи. Плаща се куверта на класната (разбира се, тя не би трябвало да си го плаща. Все пак класът я кани). Плаща се и за подарък на класната (това също ми звучи нормално. Поводът е 5 години, събираме се голяма част и трябва да се отчете някаква благодарност). Накрая ми казват "и кувертът не включва алкохола". Моля?! Мамка му! Аз съм прецакан. Как очакват по дяволите, да изям 20 кинта за 3 часа и това да е само в мезе. Разбирам, ако предлагаха скъппи ордьоври или нещо, което си заслужава. Не съм отишъл да ям чорби там, мамка ви! Отивам там да пия!

Отидохме малко по-късно от началния час с един бивш съученик, дето живеем близо един до друг. Седяхме на 1 чин, нормално е да сме партия. Третият от компанията ни, на който съм му много благодарен за ученическите (силно алкохолни) години, прекарани заедно, не успя да дойде, тъй като бил на работа. С пристигането поръчах една бира и една водка. Не получих меню. Не успях да погледна дали има раци за шибаната бира или поне някакви картофи със сирене. Водката си я взех за да ми е под ръка. Почвам леко и като реша да мина на твърдо това да стане много бързо, за да не изпусна момента. Поомешах ги малко, хаха.

Вече бях на 4-та бира, а в устата си бях набутал няколко хапки от свиня и пиле и това ми беше яденето. 20 кинта, а? Голям ми го набихте. Минах на водката и освен любопитно, започна да ми става и интересно. Изпуках още една водка. Всички започнаха да си тръгват, а остатъкът да се завличат по дискотека. Нещо започнах да се отегчавам. Не очаквах всички да са толкова улегнали. Не знам дали искаха да пазят някакво поведение, или това са хора без характер, които искат да наподобят някакъв съвсем обикновен стандарт, или просто са пенций. Като бях малък и във времето, което прекарвах с баба ми и разни нейни приятелки, бях в много по-парти настроение. Всеки мрънка за изпити и работа. Имаше типове, които чакаха само да ги попиташ за това. Отегчението ми разбули Кирчо. Седна до мен и започнахме да говорим за алкохолни приключения и разни други весели неща. Общо взето се получи нормален и забавен разговор.

Та след втората водка ми се приходи по нужда. Малка нужда, но за мен беше голяма, ако трябваше да я преценявам в литри. Излизам аз и ми викат "дай 10 лева, party is over".
- Ама няма ли да пием още?
- Ти си пий. Ние само да оправим тази сметка, че бягаме на дискотека. После ела, ако искаш.

Дадох 10 кинта и останахме съвсем малка част в кръчмата. Третата водка си я доплатих. Но с по-малко хора - по-забавно.

Накрая се насочихме към оная дискотека. Бил съм на дискотека единствено в 5 или 6 клас със стария ми випуск и беше забавно. Очаквах клубна музика, незадължителен танц и алкохол на нормална цена. Нула от три! Даже -1 от 3. Не стига, че имаше вход 5 лева, вътре музиката беше тотална селяния, сватбария.... не знам как да го нареча, с малоумен DJ с противен глас, който се чуваше 30% от песента, беше толкова силна, че на копелететата вътре сякаш им се промиваше мозъка и "денсеха", а водката (българска, разредена с 15% вода и лед) - 8 лева. Шибано число е 8-цата. И надолу да го завъртиш, то пак е 8. А настрани става безкрайно. 8 лева ли ще платите или ще предпочетете безкрайната цена?

Щракнах 2 пъти с пръсти, показах си зърното 2-3 пъти, да съм в тон със сватбарията и осъзнах, че на по-голяма простотия аз не съм присъствал. Бих се пробвал дори с левия си крак да се подпиша, че това е повече от истина.
В тези среди трябва да си тузар или поне да се правиш на такъв. Това значи, че бакшишът е задължителен. Водката от 8 стана на 10 кинта.

СМЕТКОРАЗПИСКА:

Куверт: 30
Кръчма: 10
Бонус водка: 3,5
Дискотека вход: 5
Дискотека водка: 20

Общо: 68,5

Не броя пътя отиване-връщане. Все пак трябваше да отида за да изхарча 68,5 лева. А и трябваше да се прибера по някое време. Имаше концерт на DEICIDE същата вечер и не отидох. Няма да ви питам дали съм се прецакал здравата. Ясно ми е, че направо съм се преебал. Срам ме е постъпката ми. Обещавам, че това няма да се повтори.

Разказах това на колегата, а той каза:
-Ти си доста толерантен. Аз, ако знаех какво ще е в тая дискотека, нямаше да отида.

Кажете, мамка ви, не съм ли толерантен на всичкото отгоре?!

'БАСИ СЪНЯ!

Времето е гандо. Вали. Трябваше да се видя с другаря, обаче времето е шибано и реших да подремна. Отбягвам следобедните дрямки, защото сънувам глупости, а после като се събудя съм с чувството, че главата ми е на плондир. Но като вали обичам да дремвам. Обичам времето да е гадно, някакви балъци да се мокрят навън и да им е гадно, а на мен да ми е уютно в леглото.

Споменах преди време, че май ми е паднала пломба, обаче не ме боли и затова не съм потърсил стоматологична помощ все още. Гадният сън беше свързан с това.

Из глупавите артаджии беше навлязла някаква мода да се интересуват от египетска култура. Тъпите им богове с животински мутри, разни смотани митове, историята им и така нататък.
Пиейки си бирата, споменавах, че тя е направена от египтяни, обаче била шибана, защото не са я газирали. С това привличах някакъв интерес от страна на онези безгръбначни и те ме запитваха:
- Ооо! Ти се интересуваш от египетска култура?
- Не! През пениса ми е за тях. Струва ми се прекалено нашумяло и щом, вие всички, знаете за тях, какъв е смисълът и аз да знам.
И тогава - Пълен игнор за мен. Това не беше в моя полза, защото бях решил, че от 3 нощи ме преследват разни духове и търсех събеседник, с който да пия през нощта, за да ми е по-спокойно.

Един приятел се нави да прекарам четвъртата вечер с него на работното му място. Той разчистваше разни трупове от инциденти - катастрофи, сбивания и такива щуротии. Трябваше с него да приберем един глупак. Счупили му главата и да се провери дали е жив и т.н. Отидохме, сложихме го на няква носилка и аз без да искам я изпуснах. Оня се изтърколи и тупна на глава и го доубих. Мозъкът му се доразпиля, а някакъв глас ми нашепна, че ще ме преследва завинаги. Най-вероятно духът и на този простак е решил да ме изтезава. Беше толкова реално, че направо си ме беше страх.
Купих си шише ракия (не знам защо, фен съм на водката). Отидохме при една приятелка, която аз реално не познавам, но в съня ми освен всичко, аз дори я респектирах и ми дремеше какво ще си помисли за мен (обикновено не ми дреме какво мислят останалите). Тя решила да е в крак с ъндърграунд модата, наречена "египетска култура" и имаше цял рафт с такива книги. Моят авер се залетя натам (него също го познавах само в съня си), а тя като всички останали:
- Оооо! Ти се интересуваш от египетска култура?
И пак за мен - пълен игнор. Споменах, че имам проблем (преследват ме призраци - отвиват ме, въртят ме по стаята. Не е като да ти галят топките и смучат оная работа). Обаче тия ме сметнаха за луд и продължиха да си говорят за глупости.
По едно време изплюх нещо, което не съм поглъщал и нямах идея как се е озовало в устата ми. Тогава ония ми обърнаха някакво внимание. Споменах, че преди 2 седмици ми се е строшила пломба и това може да е част от някъв зъб, но не напипвам кой може да е.
Тогава те ми обясниха, че преди не знам си колко хиляди години, били сложили на някаква девица (египетска естествено) някакъв вълшебен камък в зъба, а някакви зли призраци (пак египетски естествено) го търсели за да го унищожат и да вкарат света в мрак, лайна и общо взето да господства злото. Отново споменах, че тази "пломба я няма от 2 седмици, а сега не напипвам с езика си липса на който и да е зъб в устата ми. Тогава се появи някаква приятелка на тази, която уж респектирах и спомена, че това се е случило преди хиляди години и тази вечер била няква спешъл найт, дето събитията се случват отново и цял живот трябва да удържам фронта без да ми вземат камъка. Нямало как да усетя липсата, защото това е случка от миналото. Всичко се повтаря. Тая май искаше да ме изкара прост, защото не ме интересуват глупостите за събития, които не е доказано, че са се случили, а после да цеди силите на моя пенис.
Тези персони от съня ми, не се различаваха по нищо от всички останали. Като ви заинтересува нещо, винаги плямпате за него и абсолютно всяка щуротия сравнявате с това, което ви е прихванало като мания.
Та значи в някакъв предишен живот аз съм бил египетска девица, в чийто зъб е скрит камък, който пази света да не е изграден изцяло от зло. Аз нямам нищо против да е така, защото ако не съществуваше доброто, нямаше да има база за сравнение кое е добро и кое зло, а всичко да е еднакво. Както пък и всичко да е добро, но това просто няма как да стане.

Та тези дето ми даваха пълен игнор, сформираха екип на доброволни начала, който да ме защитава от призраците, които ме преследват и тормозят, защото сега като съм изплюл камъка, атаките щели да зачестят.

Не дочаках екшъна и се събудих. Иначе как ли бих постъпил?
Щях да им се възползвам от услугите на тези кретени. Да ми слугуват, да ме хранят , да ми галят топките и да ми ближат вурста дори. Накрая ще ми писне и ще им дам шибания камък на тия зли духове. Или щяха да ме убият или да ме направят някаква голяма фигура, свързвана с господството над света.

Не беше кошмар, но ме беше много страх. Изчислих, че скапаните неща са повече от колкото предполагах. Стори ми се интересно, защото беше някакъв замотан сюжет.
Педерунгели! Даже и в съня ми има такива като вас. Не трябва ли сънят да е нещо хубаво, а самото спане - разтоварващо.
"Не е сън а кошмар!" - да ти сера на лицето!
Сън и кошмар. Аз за глагол знам само "сънувам". Няма дума "кашмарствам". Сънят си е сън. Сънувам кошмар.
Като бях пък на 10 годинки, сънувах, че съм влюбен в някакво момиче от вар, обаче живо и живееше на някаква планета до която можех да скачам, а един злодей не ми я даваше. Всички сънища са шибани и малоумни. Момиче от вар, египетски камък. Я си ебете майката и вие от страната на сънищата!
Главата м ие пълна с глупости, ама чак такива щуротий не знам от къде са се пръкнали. Пълни глупости.

ИЗДЪРЖАХ! А СЕГА ...... МАМКА ВИ!

Издържах си шибания тест. Обявявам, че съм алкохолно независим. Първите дни беше лесно. На третия и четвъртия ми беше тъпо, щото това си ми е навик. После ми беше все тая дали ще пия или не.

Издържах горе- долу 189 часа без капка алкохол. Странното е, че оцелях, мамка му. Отнасях малко подигравки, но какво са те в сравнение с моите тонове критики и псувни, които сипя върху главите, в устите, в задниците и къде ли още не на хората. Имаше и друга позиция. На някои май им се издигнах в очите, други ме обикнаха може би, хаха, но пак е време да ме намразят. Лесно е да обичаш. Казваш си "бе може да е калпазан тоя, обаче е добро момче. Обичам го". Но да мразиш пък, хич не е лесно. Казваш "Много е хубаво това, обаче пак е говнарско" или "Момчето (момичето) е много свестен (свястна), но просто няма мозък". И това не е достатъчно. Трябва да обясниш защо този или онзи е мекотело, а за това трябва да имаш голям пасив от факти и аргументи, които да звучат доста убедително. Накрая пак ти казват, че не си прав. Кажи им "Мамка ви на вас и на плоския ви начин на мислене" и прекратявате спора на момента. Ако не го направите, ще трябва да скъсате доста от нервите си, защото пак оставате неразбрани.

Доста е готино като теглиш един сиктир. Показваш, че нямаш време за глупости и лицето срещу теб не заслужава вниманието ти повече. Прекрасно е да псуваш и плюеш по всичко свято и несвято. Прекрасно е да теглиш сиктири на всички. Чувстваш се освободен от всички предразсъдъци и започваш да създаваш гениални идеи без да ти влияят дразнители. Когато сте на ръба да кипнете, просто казвате "МАМКА ВИ!". Доста зарибяващ лаф. Усещам се, че вече ми е като паразитен изказ.

Не мога да измисля как да завърша този пост......

МАМКА ВИ!

КОЙ Е УМРЯЛ?

Возихме се към местоработата един ден. Мернахме една кола от тези, специално пригодените за ковчези. Плащаш и ти возят покойника. Много ще е удобно, ако си наемеш една такава бричка за къмпинг, риболов, излет с преспиване и т.н. Проблемът обаче е, че сигурно е скъпо, а и вътре най-вероятно мирише на умряло. Другият проблем обаче, който видях аз, беше доста по-значителен. Регистрацията на това возило беше Хасковска. Не стига, че е пълно с всякакви екземпляри в тази София, ами тея започнаха да си хвърлят и умрелите тук. Може да е заради онази реклама - За всеки има място под слънцето, но за място под земята.... обадете се не знам си къде (да ви заровим в Бояна). Ама айде моля ви се, всеки труп да си знае гроба. Какви са тези работи? Това "за всеки има място под слънцето" никой не го възприел буквално и да стане бездомник, но са се юрнали да се погребват тук. Не си хвърляйте труповете тук. Това, че живеете тук, не значи, че София е бунище. Поне все още не е.

Не ми се мисли какво е станало с този труп, превозван от Хасково до София. Явно тази кола няма да става дори и за риболов. Рибата няма как да притъпи миризмата на труп, возен внимателно в жегата около 4-5 часа, но ако синозитът ви се справи с този проблем, червеите ще излезнат без пари. Ако някой камион го бе прегазил, значи ли това, че покойникът е бил толкова гаден, че дори и мъртъв, пак му се случват гадости. Докато беше в полезрението ми, този не го прамазаха. Може на церемонията да се е случило нещо трагично и комично. Околните цигани тук са по-крадливи и ако не оставяте достатъчно храна на гроба, могат да го изядат (неее, съмнявам се. Ферментирал е още по път).

Като цяло погребението е глупава церемония, както всяка друга. Ръсиш кинти за ковчег, плякаш некрозлози всякаш ще има някакъв велик концерт, плащаш огромна телефонна сметка да свикаш близките и накрая викаш един поп да го нахраниш. Събират се близките и пият. Пият, но за какво? За здраве? Оплаквате покойник, не сте на празник, мамка ви. Пък и е доста егоистично изказването "защо взе него, а не мен?" или "той не заслужаваше да умре.". Всякаш някой е заслужил. Може да искам да ви прасна по една тояга в черепа, но в никакъв случай не полежавам смъртта ви.

А и каква е тази форма на ковчега. Защо не е пречупен през средата например така, че като се настани покойникът, да се придобие илюзията, че е легнал на шезлонг. Или да е звездообразен. По един лъч за всеки крайник. Това е най-отпускащата поза.



Какво ще стане, ако някой погребе близкия си на някоя поляна, която не е гробищен парк. Ще дойде общината и ще му кажат: Нямаш право да копаеш тук, тази земя не е твоя. Защо вие, мамка ви, решавате чия е земята. Ако сте заинтересовани, вие от общината, аз продавам един квадратен метър земя на лятната ми вила за милион евро. Може да е скъпо, но ако знаете колко земя има надолу. Мога да ви заровя всичките, ако пожелате. Не ви желая смъртта, но просто искам да видя дали държите до толкова на вашата земя, че бихте приели да се заровите в нея. Може върху вас да построя и външен кенеф, че да ви се опреснява торта всяко лято. Хапки свежест през лятото никак не са излишни.

Направо се чудя от къде ми идват на главата толкова гнусни и противни идеи. Но защо да се чудя? Всички вие сте моето вдъхновение.

МАЛКО И ЗА ФЛЕГМИТЕ

Най-накрая и аз да се видя с Пинги. Толкова време се нахъсваме един друг да се напием, а сега като се видяхме, аз нямах възможност да го сторя. Доста трудно ще е това сближаване, хаха.




Бях на рожден ден, ала не пих. Почвам да се гордея колко съм железен. Вярвам в това, че колкото повече наздравици се вдигат на един рожден ден, толкова по-здрав ще е рожденикът през следващата година. Не можах да дам своя принос, но останалите от тълпата се постараха добре за здравето му.



Много ме караха да пия, аз не приемах и накрая споменах, че става дума за моята чест и за теста ми за независимост. Взех си да къркам някакъв швепс, понеже се чувствам голям слабак, ако нямам шише в ръката си.



Времето беше отвратително. Някъде към 20:30 си тръгнах. Някакъв дъждец на ситни капчици се опитваше да ръми. А някакъв силен вятър ми набиваше тия капчици в лицето. Духаше и в топките ми и това подсилваше нуждата да се изпикая пред всички в центъра. Добрах се с насълзени очи до квартала и се изпиках до едно дърво отстрани на един паркинг. Това си е моят квартал, нека някой ми каже "защо пикаеш тука?". Толкова литри изсипах, че сигурно някой от тях бих го излял на любопитната му кратуна. От кеф така ми се насълзиха очите, че все едно притежавах зрението на муха. Виждах всичко като през кристали. Накрая, прибирайки се спокойно се замислих за онези плужеци, дето се разхождат в центъра. Валеше дъжд, а тия жалки създания си опънали огромните чадъри и се движат едвам едвам из тесните улички и не дават да ги задминеш. Тръгвам от ляво и те натам, тръгвам да ги задминавам от другата страна и те пак натам се придвижват. Мамака ви, нарочно ли го правите? Ако беше слънчево и хубаво времето, ще е по-разбираемо да се тътрите с тежките си и мързеливи задници, въпреки че тогава ме дразните още повече, защото сте ПОВЕЧЕ.

На всеки са му се случвали следните случаи:
1. ДВЕТЕ ЛЕЛКИ:
Заели цялата уличка и ходят на зиг-заг, или така си люлеят огромните задници, че стигат до двата края на уличката. И тогава започвате да се чувствате като в игра, в която трябва да преминете напред, обаче едни бутала ви пречат и трябва да дебнете момента когато да ги издебнете и да се промушите. Но в игрите буталото е програмирано да изпълнява едни и същи функций на интервали, а тези задници си правят каквото искат и няма точна стратегия за да ги задминеш.

2. МАЛКИТЕ ПАЧАВРИ:
Те са от две нагоре. Нареждат се все едно ще играят хоро и тръгват. Лигавят се и залитат. Обаче пак се влачат. Пречат както на насрещното движение, така и на това във вашата посока. Когато дойде време за разминаване, става един неприятен калабалък и трябва да им душите тежките парфюми, заради чийто аромат сигурно тежат с килограм отгоре. Непрекъснато се кискат и когато трябва да се разминете, те не могат да решат от коя страна да ви отстъпят място, а това ги кара да се разкискат още повече. Направо ми идва да им се врежа в хорото и да ги подмина, а те ако искат да изпопадат по земята, ако искат да се удрят в стените, или да падат по трамвайните линий, все ми е тая. Ако започнат да ме псуват, просто ще се обърна и ще кажа: Не знам вие на каво се смеехте, ама на мен това ми е адски смешно! После да се изкискам пресилено, досадно и пискливо, тропвайки си по коляното, докато се превивам от "смях" и да си продължа. Дразните ме. Ще го направя някой ден.

3. СКАПАНИ БИЛДЪРИ ИЛИ БАТЕНЦА:
Ходят по двойки и така са се надули, че отново запречват улицата. Размятат си грамадните ръчища и ходят бавно, мислейки си, че така дават шанс на всички скочубри да им се полюбуват по-дълго. Въртят си празните глави във всякакви посоки и това ги разконцентрира толкова много, че забравят накъде вървят.

4. БАТЕНЦЕ С ПАЧАВРА:
Излезнало батенцето с пачавра на разходка. Но не в някой парк, а отново из тесните улички в центъра. Курвичката може да си хареса нещо, а той тъпанара да й го купи като си мисли, че прави огромен жест и тя ще му направи свирка преди или след заешкия им секс. Застава тя и зяпа по витрините, а онзи застава така, че да не можеш да минеш нито между тях, нито да ги заобиколиш. Което и от двете да направиш, онези веднага ще почнат: "на тоя па какъв му е проблемА?". Ако можех свободно да ходя по улиците с една лопата, щях да си го реша проблема и да не се чудите.

Трябва да направят пътека за подобни флегми и пътека за такива като мен. Флегмите обаче трябва да ги оградят с мрежа, че ако може да се заклещят и издушат. Просто да умрат!

ЗА ЖАЛКИТЕ ХОРА МАЛКО

Много ме дразнят тийнейджърите с профили в сайтове за запознанства. Вулгарни малки пачаври, снимани по бельо и чакат някой чикиджия да им се лепне и да започне да си проси среща с тях. След това пачата се събира с няколко нейни малоумни приятелки да пият кафе (мислейки си, че това им помага да си придадат вид на голями и зряли хора) и започват да обсъждат белите си течения и чикиджийте, които са навързали чрез интернет. Набутват се в кафето, димят си с цигарите в наконтените мутри, дишат разни застояли газове, мислейки си, че някакъв вентилатор ги е разкарал, седят на неудобни масички и столчета. Обаче понеже столчетата са тапицирини, а масичката стъклена, си въобразяват, че се намират в някъв страшен лукс и говорят за секс. Изговарят си всички клюки и за да избегнат мълчанието, едната казва "чакай да напиша един sms тука на тоя, дето ти разправях за него". Гнусна и жалка история. Не знам колко от тях имат профили в подобни сайтове, но 90% от учениците се настаняват в разни скапани кафета и си придават вид на дами, а момчешката част - на мъже, въпреки че и те пият кафе. Какво по-мъжко има от това да си поръчаш една бира и вместо да им слушаш глупостите, да им теглиш една здрава майна. Те обаче пият кафенце и използват "модерен" жаргон (обръщайки се един към друг с "братле"), въобразявайки си, че това ги прави едновремено лоши момчета и хора с принципи, базирани на някакъв жалък морал. За капак на всичко и се загащват, мислейки си, че това е признак за спретнатост и че най-вероятно това ще им придаде втален вид на фона на неразвитата им гръдна мускулатура.

Тези сайтове трябва да са за разведени хора или дърти самотници, които нямат време да си търсят половинки и чрез обявата това да става по-лесно.
Бях си направил профил в подобен сайт. Представих се като жена и сложих снимка на неизвестна порно-актриса, която я праскат кучешката. По това време цифровите апарати не бяха по джоба на всеки и изглеждаше напълно нормално, когато казвах, че това е единствената моя снимка, която имам. Чикиджийте се връзваха. Докато дойде ред за редакцията на тази снимка, тя си отвися наяве близо 2 дни. Получавах съобщения от чикиджий и им уреждах срещи, на които не ходех. Вътрешно ми правеше кеф да им връзвам тенекии. После обмислях варианта, да ходя да ги гледам как кибичат и се унижават. "Вижте ме се, аз съм чикиджия и имам среща от вече час". Колкото повече висят, като толкова по-големи чикиджий се доказват. Обаче ми се стори тъпо. Мислех по едно време да ходя и да ги пребивам и да им взимам парите, обаче не съм престъпник, а това се води престъпление. Все пак всеки е чикиджия. А жалките хора не са виновни, че са тъпи.

Тези сайтове вече са отживелица, защото ги замества фейсбук (писах за него достатъчно, няма да се повтарям повече). Само ще добавя, че е предимно за чикиджий, щом замества онези жалки сайтове за запознанства.

Днес изпих една безалкохолна бира и един швепс. Струва ми се, че много добре се справям с теста, на който сам се подложих. Прибирайки се към нас, се чувствах по същия начин, по който се чувствам и когато съм на 4 бири. Разликата е никаква. Само дето ми беше гузно, че не ударих поне една бира, тъй като бях на рожден ден. Няма значение, че не познавах рожденика. Важното е, че не се обиди.