сряда, 22 декември 2010 г.

ПРАЗНИци




Празни джобове, празни погледи, празни глави, но за сметка на това - празен град.
На 17.12.10 трябваше да ходя на банкет. Банкетче нещо, пиене, салатки, прасе.... После се оказа, че събраните кинти отишли за прасето и някаква си жива музика. Тумба-лумба, чака-рака, хопа-тропа, ала аз не мога да пия така. Пиенето се доплаща от консуматорите. Това бе и причината да не отида. Няма кръчма, която да ме изпои за 20 лева, дори и 30 да са. Дайте ми ги в бири, дайте ми ги във водки или в ракии и ще видите, че ще трябва да додавате.

Не мога да разбера, защо всички се вълнуват. Не съм черноглед, а просто реалист. Ще ви покажа другата гледна точка (моята).
Трапеза на бъдни вечер. Тя е постна, не засища и всички ястия са анално музикални. Поне сармите са фрашкани с ориз, та няма вероятност да се насерете така лесно, тъй като оризът ще позапече чревните изблици.

Коледата започва малко предварително. Всички се скитат по магазините за дрънкулки, боклуци, дрехи..... искат да избират подаръци за Сульо и Пульо. Блъскате се с всякакви хора и не ви прави впечатление как това ви затормозява психически. Казвате си "Празници са все пак. Трябва да купя подарък на Мухльо. Пък и защо да не се поглезя с котлети и някоя гъзарска водка?". Защото ще циврите после, че здравата сте се охарчили и цял януари ще живеете по-зле и от църковна мишка. Редите се по опашки и се потите в пухкавото дебело зимно яке. После, като дойде време, слагате закупените предметни боклуци, пакетирани под елхата. Коледа е и си имате елха. От мен погледнато, това си е едно накичено дърво в дома. При закупуването му трябва да направите малко разместване, за да има къде да го сложите. Кичите го, бодвате му звезда и го обикаляте с лампички ......
Ама знаете си ги тия работи. Все пак не забравяйте, че това са си най-обикновени дни, които само датата ги прави "специални". Все едно да сложиш флагче на лайно. То си остава лайно.

Идва новата година. Започва паникьосване, къде как и с кой ще празнувате. Някои са си изпекли работата още от лятото и местата са заети, и вие го духате. Това наистина е повод да се наквася здравата, за да мога да спя през целия 1-ви януари, тъй като тогава не работят магазините да си докупя пиене. На 2-ри ги отварят и се оказва, че няма хляб никъде, а и биологичният ви часовник вече е нарушен. Още преди да го поправите, сте повикани на работа. Това си е едно психическо затормозяване, опъване на нервите, но ви е набито в главите, че сте празнували и само си въобразявате, че ви е весело.

След тия празници има почистване. Изхвърляте остатъците от трапезата, елхите и куп други боклуци от сорта на счупени чаши, коледни играчки и т.н. и аз трябва да се разхождам измежду боклуците ви, защото и почистващите фирми не работят.
Изтормозени психически и уморени физически от "празнуване", вие правите лош старт за новата година.

Оправяйте се, не сте малки. Не съм молил никой да ви ражда нито вас, нито Исус.

петък, 17 декември 2010 г.

ВИЕ, ИМАТЕ ЛИ ПАРИ ЗА ПИЕНЕ?


Парите ми отивали за пиене. Така ли? Не знаех. (Шегувам се. МммНЕ. (Подигравам се. (Точно така. Това е подигравателен тон:)))

Онзи ден с един другар се видяхме по бизнес и решихме да пием бира. Изгълтахме по 3 в една кръчма и решихме да ходим в ирландските кръчми да проверим за жива музика. Бяха ми казвали, че в Murphys било скъпо, но ми го бяха казвали хора, които са чували, че в Murphys било скъпо. Отидохме там, точейки лиги за Guinness, ала 7 кинта за половин литър на никой не му се даваха и се примирихме със Шуменско (по 3 кинта наливната голямата .). Гръмнахме и там по 3 и решихме да се местим за скъпа бира на по-евтино място. Ето ни в McCarthy и там Guinness-a е по 5 или 5.50, не помня. После мернахме, че точат и Kilkenny. Червена на цвят и 6 кинта е голямата. Занм й цената, защото си поръчахме по една. После пак по един Guinness и решихме да се разотиваме. Ако си бях броил бирите и знаех, че съм изпил 9, щях да си взема още една, че да станат 10. До днес още ме е яд, че не ги броих. Тия 9 бири на гладно обаче са си гюле. Добре че в онази кръчма отупахме и по 500 грама картофи със сирене и чили.
Та ако искате ми смятайте парите, ако искате ми бройте и бирите, през пениса ми е.
До нас седнаха едни дунди, много отракани за девственици и предположих, че посещават мястото за ирландски пенис с рижава букла, който май не веднъж им е подаван. Много пъти съм посещавал този пъб и съм забелязал, че ирландците доста смело се подпичкосват на нашенките. А нали ги знаете нашите курвета.... видят ли чужденец и през задника си пускат мъзга. Така че не искам да бъда смъмрен от който и да било за моето предположение.
Присъствал съм и на ужасяваща гледка. Пак там. Едни влюбени дъртаци (чужденци) седнали в един ъгъл и се грабят. Милувчици, гукане. В това няма нищо лошо, но след милувчиците започнаха и целувчиците. Там гледката бе отвратителна. Спирали сте си погледа върху нещо ужасно. Не искате да го гледате, обаче не става. Видях как два спаружени езика се плетат пред мен. Бяха си поръчали и по едно малко уиски с много лед. То бе за да си наквасват устните отвреме навреме, защото слюнките им засъхваха и падаха като пърхот в скутовете им. Ближат се по езиците. Ама моля ви! Това наподобява дълготрайна и равностойна борба между два обезводнени голи охлюва, чийто движения се осъществяват благодарение на припързулванията от малкото останала слуз. По глътка уиски и романтиката отново се превръща в еротичен екшън. И този ъгъл не бе някой скрит, а най-централният. Влизаш в заведението - виждаш дъртите, сядаш някъде - виждаш дъртите, връщаш се от кенефа - виждаш дъртите, поръчваш си нещо, сядаш някъде ..... мамка им, те са навсякъде. Добре че в пъба се предлага само пиене, иначе съм сигурен, че щяха да поръчат шишенце зехтин и ако имаха някакъв срам, да се заключат в кенефа за известно време. Ако ли не, нямаше да дочакам момента когато дядката с пулсиращ крачол пошляпва със зехтинени пръсти безсрамните устни на натоканата бабичка. Добре че не се сетиха, че вместо зехтин могат да използват каймаците от остатъците й кърма - символ на крепката й младост.
Когато съм пиян, такива работи ми обягват.

Ще ми кажете:
- Ми не ходи по такива места тогава.
- Ами по какви тогава ?
- В някое паркче.
- Там пък всички се подпичкосват и правят така, само дето нямат уиски. А и където да отида, все някога ще засеча нещо отвратително.

А имате ли идея, за какво друго мога да си дам парите освен за пиене. Козматика? Не съм шибан гот, който събира внимание чрез намазаната си мутра. Интернет? Платих го. Дрехи? Имам такива, които топлят през зимата и такива, които не ме запаряват през лятото. Купувам дрехи 2-ра ръка и пак остават пари. Не съм някакъв жалък лапач на мода, който зависи от чуждото мнение. Имам си и една вълшебна шапка, която изкача винаги когато ми потрябва. Четири пъти я губя и четири пъти тя ме намира. Майната ви на дрехите.

Невероятно, но факт!
Вдъхновението удря пияндурите, благодарение на пороците им.
Надявам се забелязахте, че в първите два абзатца съм заложил скрити символи. Първият ви се присмива. Вторият е по-символичен. Приемето го навътре, моля.

петък, 10 декември 2010 г.

ИСТОРИЯ БЕЗ КРАЙ (все още)




Става дума за една люта ракия. Наскоро имаше период, в който си мислех, че хората са изпростяли страшно много. Не, не се барам за умник, ала нещо пиянските случаи поизчезнаха. Компанията на колегата ме вадеше от трезвеността от време на време и това помогна да задържа тонуса си на ниво. Полсе обаче всичко се оправи. Снощи дори пак се напих с другаря.

В живота ми влезе една ракия. И не само на мен. Рунти домъкнал от някъде някаква домашна ракия. Доста юнаци се опитахме да я преборим, но не свършва, д'еба и пърцуцата. Била я варила някаква жена. Малко си личи. Има особен вкус. Не ме боля глава от нея, но на сутринта оригах много здраво на джанковица. Следващия път като пих от нея, историята се повтори. Спиро Театъра също е ходил да я бори с едни юнаци, но ракията пак не свършила. Донякъде тайната й се крие в това, че всеки посяга към шишето от Пепси, със съвместимост като шипетата на онея клошарски безалкохолни, дето са по-евтини и от чешмяна вода, само в краен случай. Побира 3 литра, ако не се лъжа. Явно е от някаква коледна промоция. Скоро ракията ще започнат да я дават в такива шишета сигурно, а безалкохолните в дамаджани.

Ние пък от наша страна направихме голямата грешка да я оставим в тая PVC разфасовка и лютостта на ракията сигурно е разяла пластмасата, защото последния път се появяваше някакъв пламък при преглъщане.

Заседнали сме със Спиро и лочим бира, а тя взе та свърши. Нормално е така да стане. Все пак не беше и кой знае колко. По една на човек. Пак в ония пластмасовите шишета от 2 литра, ала те си бяха от бира. Имаше и една крушовица. Терминаторът я донесе. Подегустирахме я. Буля Рунтовица дойде, задърпа Рунти за чесалката и си го отмъкна. Той пък отмъкна крушовицата и като ни свърши бирата, аз се метнах на оная зла джанковица.

Отпих от нея фино и аристократично. Устата ми се напълни с храна, която пожела да излезе и да си ебе мамата. Изкочих навън и я пуснах. Оттам се започнаха едни мощни залпове чак през носа и очите ми излизаха ферментаций. Ами няма нищо странно в това. И аз драйфам, но не защото съм болен. Просто ми е кеф да драйфам. После се върнах на масата и го докарах до 50 грама, но тая шльокавица не се пие вече. Въпреки всичко, ние сме твърдо решени да й видим сметката.

Аз съм сериозен играч. Все пак съм отпивал и по-тежка напитка от тая ракия. Не мога да я назова с точното й име, тъй като бе в шише от минерална вода.Реших да бия един махмурлук, докато бях на работа и грабнаш шишето. С наслада отпих, но не успях да преглътна, тъй като това се оказа или ацетон, или корселин, или разредител за полиуретан. Така и не разбрах. Те на вкус са еднакви. Разредителят за плиуретан е по-мазничък малко, така че остават предположенията за ацетон и корселин.

След като научихте това, смятате ли, че тая ракия ще ми се опре? Някой ден тази история ще свърши като всички вас.