петък, 10 декември 2010 г.

ИСТОРИЯ БЕЗ КРАЙ (все още)




Става дума за една люта ракия. Наскоро имаше период, в който си мислех, че хората са изпростяли страшно много. Не, не се барам за умник, ала нещо пиянските случаи поизчезнаха. Компанията на колегата ме вадеше от трезвеността от време на време и това помогна да задържа тонуса си на ниво. Полсе обаче всичко се оправи. Снощи дори пак се напих с другаря.

В живота ми влезе една ракия. И не само на мен. Рунти домъкнал от някъде някаква домашна ракия. Доста юнаци се опитахме да я преборим, но не свършва, д'еба и пърцуцата. Била я варила някаква жена. Малко си личи. Има особен вкус. Не ме боля глава от нея, но на сутринта оригах много здраво на джанковица. Следващия път като пих от нея, историята се повтори. Спиро Театъра също е ходил да я бори с едни юнаци, но ракията пак не свършила. Донякъде тайната й се крие в това, че всеки посяга към шишето от Пепси, със съвместимост като шипетата на онея клошарски безалкохолни, дето са по-евтини и от чешмяна вода, само в краен случай. Побира 3 литра, ако не се лъжа. Явно е от някаква коледна промоция. Скоро ракията ще започнат да я дават в такива шишета сигурно, а безалкохолните в дамаджани.

Ние пък от наша страна направихме голямата грешка да я оставим в тая PVC разфасовка и лютостта на ракията сигурно е разяла пластмасата, защото последния път се появяваше някакъв пламък при преглъщане.

Заседнали сме със Спиро и лочим бира, а тя взе та свърши. Нормално е така да стане. Все пак не беше и кой знае колко. По една на човек. Пак в ония пластмасовите шишета от 2 литра, ала те си бяха от бира. Имаше и една крушовица. Терминаторът я донесе. Подегустирахме я. Буля Рунтовица дойде, задърпа Рунти за чесалката и си го отмъкна. Той пък отмъкна крушовицата и като ни свърши бирата, аз се метнах на оная зла джанковица.

Отпих от нея фино и аристократично. Устата ми се напълни с храна, която пожела да излезе и да си ебе мамата. Изкочих навън и я пуснах. Оттам се започнаха едни мощни залпове чак през носа и очите ми излизаха ферментаций. Ами няма нищо странно в това. И аз драйфам, но не защото съм болен. Просто ми е кеф да драйфам. После се върнах на масата и го докарах до 50 грама, но тая шльокавица не се пие вече. Въпреки всичко, ние сме твърдо решени да й видим сметката.

Аз съм сериозен играч. Все пак съм отпивал и по-тежка напитка от тая ракия. Не мога да я назова с точното й име, тъй като бе в шише от минерална вода.Реших да бия един махмурлук, докато бях на работа и грабнаш шишето. С наслада отпих, но не успях да преглътна, тъй като това се оказа или ацетон, или корселин, или разредител за полиуретан. Така и не разбрах. Те на вкус са еднакви. Разредителят за плиуретан е по-мазничък малко, така че остават предположенията за ацетон и корселин.

След като научихте това, смятате ли, че тая ракия ще ми се опре? Някой ден тази история ще свърши като всички вас.

Няма коментари:

Публикуване на коментар