събота, 29 май 2010 г.

ИЗДЪРЖАХ! А СЕГА ...... МАМКА ВИ!

Издържах си шибания тест. Обявявам, че съм алкохолно независим. Първите дни беше лесно. На третия и четвъртия ми беше тъпо, щото това си ми е навик. После ми беше все тая дали ще пия или не.

Издържах горе- долу 189 часа без капка алкохол. Странното е, че оцелях, мамка му. Отнасях малко подигравки, но какво са те в сравнение с моите тонове критики и псувни, които сипя върху главите, в устите, в задниците и къде ли още не на хората. Имаше и друга позиция. На някои май им се издигнах в очите, други ме обикнаха може би, хаха, но пак е време да ме намразят. Лесно е да обичаш. Казваш си "бе може да е калпазан тоя, обаче е добро момче. Обичам го". Но да мразиш пък, хич не е лесно. Казваш "Много е хубаво това, обаче пак е говнарско" или "Момчето (момичето) е много свестен (свястна), но просто няма мозък". И това не е достатъчно. Трябва да обясниш защо този или онзи е мекотело, а за това трябва да имаш голям пасив от факти и аргументи, които да звучат доста убедително. Накрая пак ти казват, че не си прав. Кажи им "Мамка ви на вас и на плоския ви начин на мислене" и прекратявате спора на момента. Ако не го направите, ще трябва да скъсате доста от нервите си, защото пак оставате неразбрани.

Доста е готино като теглиш един сиктир. Показваш, че нямаш време за глупости и лицето срещу теб не заслужава вниманието ти повече. Прекрасно е да псуваш и плюеш по всичко свято и несвято. Прекрасно е да теглиш сиктири на всички. Чувстваш се освободен от всички предразсъдъци и започваш да създаваш гениални идеи без да ти влияят дразнители. Когато сте на ръба да кипнете, просто казвате "МАМКА ВИ!". Доста зарибяващ лаф. Усещам се, че вече ми е като паразитен изказ.

Не мога да измисля как да завърша този пост......

МАМКА ВИ!

понеделник, 24 май 2010 г.

КОЙ Е УМРЯЛ?

Возихме се към местоработата един ден. Мернахме една кола от тези, специално пригодените за ковчези. Плащаш и ти возят покойника. Много ще е удобно, ако си наемеш една такава бричка за къмпинг, риболов, излет с преспиване и т.н. Проблемът обаче е, че сигурно е скъпо, а и вътре най-вероятно мирише на умряло. Другият проблем обаче, който видях аз, беше доста по-значителен. Регистрацията на това возило беше Хасковска. Не стига, че е пълно с всякакви екземпляри в тази София, ами тея започнаха да си хвърлят и умрелите тук. Може да е заради онази реклама - За всеки има място под слънцето, но за място под земята.... обадете се не знам си къде (да ви заровим в Бояна). Ама айде моля ви се, всеки труп да си знае гроба. Какви са тези работи? Това "за всеки има място под слънцето" никой не го възприел буквално и да стане бездомник, но са се юрнали да се погребват тук. Не си хвърляйте труповете тук. Това, че живеете тук, не значи, че София е бунище. Поне все още не е.

Не ми се мисли какво е станало с този труп, превозван от Хасково до София. Явно тази кола няма да става дори и за риболов. Рибата няма как да притъпи миризмата на труп, возен внимателно в жегата около 4-5 часа, но ако синозитът ви се справи с този проблем, червеите ще излезнат без пари. Ако някой камион го бе прегазил, значи ли това, че покойникът е бил толкова гаден, че дори и мъртъв, пак му се случват гадости. Докато беше в полезрението ми, този не го прамазаха. Може на церемонията да се е случило нещо трагично и комично. Околните цигани тук са по-крадливи и ако не оставяте достатъчно храна на гроба, могат да го изядат (неее, съмнявам се. Ферментирал е още по път).

Като цяло погребението е глупава церемония, както всяка друга. Ръсиш кинти за ковчег, плякаш некрозлози всякаш ще има някакъв велик концерт, плащаш огромна телефонна сметка да свикаш близките и накрая викаш един поп да го нахраниш. Събират се близките и пият. Пият, но за какво? За здраве? Оплаквате покойник, не сте на празник, мамка ви. Пък и е доста егоистично изказването "защо взе него, а не мен?" или "той не заслужаваше да умре.". Всякаш някой е заслужил. Може да искам да ви прасна по една тояга в черепа, но в никакъв случай не полежавам смъртта ви.

А и каква е тази форма на ковчега. Защо не е пречупен през средата например така, че като се настани покойникът, да се придобие илюзията, че е легнал на шезлонг. Или да е звездообразен. По един лъч за всеки крайник. Това е най-отпускащата поза.



Какво ще стане, ако някой погребе близкия си на някоя поляна, която не е гробищен парк. Ще дойде общината и ще му кажат: Нямаш право да копаеш тук, тази земя не е твоя. Защо вие, мамка ви, решавате чия е земята. Ако сте заинтересовани, вие от общината, аз продавам един квадратен метър земя на лятната ми вила за милион евро. Може да е скъпо, но ако знаете колко земя има надолу. Мога да ви заровя всичките, ако пожелате. Не ви желая смъртта, но просто искам да видя дали държите до толкова на вашата земя, че бихте приели да се заровите в нея. Може върху вас да построя и външен кенеф, че да ви се опреснява торта всяко лято. Хапки свежест през лятото никак не са излишни.

Направо се чудя от къде ми идват на главата толкова гнусни и противни идеи. Но защо да се чудя? Всички вие сте моето вдъхновение.

сряда, 19 май 2010 г.

МАЛКО И ЗА ФЛЕГМИТЕ

Най-накрая и аз да се видя с Пинги. Толкова време се нахъсваме един друг да се напием, а сега като се видяхме, аз нямах възможност да го сторя. Доста трудно ще е това сближаване, хаха.




Бях на рожден ден, ала не пих. Почвам да се гордея колко съм железен. Вярвам в това, че колкото повече наздравици се вдигат на един рожден ден, толкова по-здрав ще е рожденикът през следващата година. Не можах да дам своя принос, но останалите от тълпата се постараха добре за здравето му.



Много ме караха да пия, аз не приемах и накрая споменах, че става дума за моята чест и за теста ми за независимост. Взех си да къркам някакъв швепс, понеже се чувствам голям слабак, ако нямам шише в ръката си.



Времето беше отвратително. Някъде към 20:30 си тръгнах. Някакъв дъждец на ситни капчици се опитваше да ръми. А някакъв силен вятър ми набиваше тия капчици в лицето. Духаше и в топките ми и това подсилваше нуждата да се изпикая пред всички в центъра. Добрах се с насълзени очи до квартала и се изпиках до едно дърво отстрани на един паркинг. Това си е моят квартал, нека някой ми каже "защо пикаеш тука?". Толкова литри изсипах, че сигурно някой от тях бих го излял на любопитната му кратуна. От кеф така ми се насълзиха очите, че все едно притежавах зрението на муха. Виждах всичко като през кристали. Накрая, прибирайки се спокойно се замислих за онези плужеци, дето се разхождат в центъра. Валеше дъжд, а тия жалки създания си опънали огромните чадъри и се движат едвам едвам из тесните улички и не дават да ги задминеш. Тръгвам от ляво и те натам, тръгвам да ги задминавам от другата страна и те пак натам се придвижват. Мамака ви, нарочно ли го правите? Ако беше слънчево и хубаво времето, ще е по-разбираемо да се тътрите с тежките си и мързеливи задници, въпреки че тогава ме дразните още повече, защото сте ПОВЕЧЕ.

На всеки са му се случвали следните случаи:
1. ДВЕТЕ ЛЕЛКИ:
Заели цялата уличка и ходят на зиг-заг, или така си люлеят огромните задници, че стигат до двата края на уличката. И тогава започвате да се чувствате като в игра, в която трябва да преминете напред, обаче едни бутала ви пречат и трябва да дебнете момента когато да ги издебнете и да се промушите. Но в игрите буталото е програмирано да изпълнява едни и същи функций на интервали, а тези задници си правят каквото искат и няма точна стратегия за да ги задминеш.

2. МАЛКИТЕ ПАЧАВРИ:
Те са от две нагоре. Нареждат се все едно ще играят хоро и тръгват. Лигавят се и залитат. Обаче пак се влачат. Пречат както на насрещното движение, така и на това във вашата посока. Когато дойде време за разминаване, става един неприятен калабалък и трябва да им душите тежките парфюми, заради чийто аромат сигурно тежат с килограм отгоре. Непрекъснато се кискат и когато трябва да се разминете, те не могат да решат от коя страна да ви отстъпят място, а това ги кара да се разкискат още повече. Направо ми идва да им се врежа в хорото и да ги подмина, а те ако искат да изпопадат по земята, ако искат да се удрят в стените, или да падат по трамвайните линий, все ми е тая. Ако започнат да ме псуват, просто ще се обърна и ще кажа: Не знам вие на каво се смеехте, ама на мен това ми е адски смешно! После да се изкискам пресилено, досадно и пискливо, тропвайки си по коляното, докато се превивам от "смях" и да си продължа. Дразните ме. Ще го направя някой ден.

3. СКАПАНИ БИЛДЪРИ ИЛИ БАТЕНЦА:
Ходят по двойки и така са се надули, че отново запречват улицата. Размятат си грамадните ръчища и ходят бавно, мислейки си, че така дават шанс на всички скочубри да им се полюбуват по-дълго. Въртят си празните глави във всякакви посоки и това ги разконцентрира толкова много, че забравят накъде вървят.

4. БАТЕНЦЕ С ПАЧАВРА:
Излезнало батенцето с пачавра на разходка. Но не в някой парк, а отново из тесните улички в центъра. Курвичката може да си хареса нещо, а той тъпанара да й го купи като си мисли, че прави огромен жест и тя ще му направи свирка преди или след заешкия им секс. Застава тя и зяпа по витрините, а онзи застава така, че да не можеш да минеш нито между тях, нито да ги заобиколиш. Което и от двете да направиш, онези веднага ще почнат: "на тоя па какъв му е проблемА?". Ако можех свободно да ходя по улиците с една лопата, щях да си го реша проблема и да не се чудите.

Трябва да направят пътека за подобни флегми и пътека за такива като мен. Флегмите обаче трябва да ги оградят с мрежа, че ако може да се заклещят и издушат. Просто да умрат!

вторник, 18 май 2010 г.

ЗА ЖАЛКИТЕ ХОРА МАЛКО



Много ме дразнят тийнейджърите с профили в сайтове за запознанства. Вулгарни малки пачаври, снимани по бельо и чакат някой чикиджия да им се лепне и да започне да си проси среща с тях. След това пачата се събира с няколко нейни малоумни приятелки да пият кафе (мислейки си, че това им помага да си придадат вид на голями и зряли хора) и започват да обсъждат белите си течения и чикиджийте, които са навързали чрез интернет. Набутват се в кафето, димят си с цигарите в наконтените мутри, дишат разни застояли газове, мислейки си, че някакъв вентилатор ги е разкарал, седят на неудобни масички и столчета. Обаче понеже столчетата са тапицирини, а масичката стъклена, си въобразяват, че се намират в някъв страшен лукс и говорят за секс. Изговарят си всички клюки и за да избегнат мълчанието, едната казва "чакай да напиша един sms тука на тоя, дето ти разправях за него". Гнусна и жалка история. Не знам колко от тях имат профили в подобни сайтове, но 90% от учениците се настаняват в разни скапани кафета и си придават вид на дами, а момчешката част - на мъже, въпреки че и те пият кафе. Какво по-мъжко има от това да си поръчаш една бира и вместо да им слушаш глупостите, да им теглиш една здрава майна. Те обаче пият кафенце и използват "модерен" жаргон (обръщайки се един към друг с "братле"), въобразявайки си, че това ги прави едновремено лоши момчета и хора с принципи, базирани на някакъв жалък морал. За капак на всичко и се загащват, мислейки си, че това е признак за спретнатост и че най-вероятно това ще им придаде втален вид на фона на неразвитата им гръдна мускулатура.

Тези сайтове трябва да са за разведени хора или дърти самотници, които нямат време да си търсят половинки и чрез обявата това да става по-лесно.
Бях си направил профил в подобен сайт. Представих се като жена и сложих снимка на неизвестна порно-актриса, която я праскат кучешката. По това време цифровите апарати не бяха по джоба на всеки и изглеждаше напълно нормално, когато казвах, че това е единствената моя снимка, която имам. Чикиджийте се връзваха. Докато дойде ред за редакцията на тази снимка, тя си отвися наяве близо 2 дни. Получавах съобщения от чикиджий и им уреждах срещи, на които не ходех. Вътрешно ми правеше кеф да им връзвам тенекии. После обмислях варианта, да ходя да ги гледам как кибичат и се унижават. "Вижте ме се, аз съм чикиджия и имам среща от вече час". Колкото повече висят, като толкова по-големи чикиджий се доказват. Обаче ми се стори тъпо. Мислех по едно време да ходя и да ги пребивам и да им взимам парите, обаче не съм престъпник, а това се води престъпление. Все пак всеки е чикиджия. А жалките хора не са виновни, че са тъпи.

Тези сайтове вече са отживелица, защото ги замества фейсбук (писах за него достатъчно, няма да се повтарям повече). Само ще добавя, че е предимно за чикиджий, щом замества онези жалки сайтове за запознанства.

Днес изпих една безалкохолна бира и един швепс. Струва ми се, че много добре се справям с теста, на който сам се подложих. Прибирайки се към нас, се чувствах по същия начин, по който се чувствам и когато съм на 4 бири. Разликата е никаква. Само дето ми беше гузно, че не ударих поне една бира, тъй като бях на рожден ден. Няма значение, че не познавах рожденика. Важното е, че не се обиди.

понеделник, 17 май 2010 г.

ТЕСТ ЗА НЕЗАВИСИМОСТ


Преди време, когато в ученическите години се наливах повече, отколкото дядо ви е го правил, а след това ступва баба ви, реших да спра пиенето за 40 дни. Реших и го направих. После напиването ми излезе доста евтино. Купих си бира и щом започнах да я лочам, виждах пред себе си един стълб как започна да се движи, а очите ми да сълзят. 2 бири ме оправиха като за начало, после ракии, водки и не знам какво още.... абе малко ми трябваше. От този ден нататък съм стигал само до паузи от 1-2 дни. Не ми е проблем да не пия, но просто искам да поддържам здравето си в перфектно състояние. Тези, които не пият, ще им е голям проблем да се напият, а на мен няма да ми е проблем да не пия. Ще кажете "ми то няма да ми се наложи да се напивам". То винаги си е наложително, просто не можете да го разберете, дори не ви е и трудно да го разберете, а просто НЕ МОЖЕТЕ.

Не мислете, че само мога да пиша и да говоря, как мога и да не пия, защото от днес аз няма да пия една цаля седмица. Първите два дни е ясно, че ще издържа. После ще видим. Ако се проваля, ще се унижа да напиша един похвален пост за трезвениците. Колко са велики, че са независими, как ме превъзхождат с това и подобни глупости. Не потривайте ръце, защото не съм от тези, които залагат честта си, когато не са сигурни в себе си.

Вчера дегустирах една домашна ракия, към 100-150 грама. После от една друга изпих същото количество за да ги сравня. Изчислих, че май съм отвикнал да пия ракия и минах на бира. Джаснах 3 бири и се прибрах. Докато пиехме, гледахме документален филм за Москва. За сградите им, за метрото им и т.н. Уникално метро наистина. Щеше ми се да кажат нещо и за Сант Петербургското метро. Знам, че било изкопано страшно много под земята. Най-дълбокото в света. Но то и в тази блатиста почва може ли да се копае? Не! Проблемът е решен със близо 150 метра под земята. Да не забравяме, че Русия издига водката в култ. Пиянска нация, която е доста голяма фигура в световната сила, да не кажа и най-голямата (според моето си мнение). Мразя комунизъм, но любовта ми към водката е по-силна от тази омраза.
Щом любовта ми е по-силна от омразата, която притежавам, излиза, че аз съм един любящ човек, който не ви обича. Значи грешката да псувам и да недоволствам не е в мен.

Май съм си разбил една пломба и не съм на кеф. Спирам да пиша засега. Нещо не ми е до вас в момента.

Утре не съм на работа и ще измисля нещо гнусно, което ще се постарая да прилича на ваше отражение.

петък, 14 май 2010 г.

А ВИЕ КАКВИ СТЕ?



Съботата или неделята, не помня, се видяхме с другаря. Да попием, не по бизнес. Дойде и съседът му с още двама мейдънисти, War Craft геймъри(WC). За втората бира влзнахме в един магазин и видях една позната, с която не сме се виждали от мнооого години. Бачка в магазина и друго не разбрах. Преди това бяхме на една пейка пред блок, от който били мятали буркани. Както си пихме и се чу ПРАС. Като от буркан, ама не знам дали това беше. Чу се от майната си, а се съмнявам тия хора да мятат чак до Пловдив. Лафихме нещо и дойде един, не знам дали беше ненормален или лайнар, но се беше или надрусал или накъркал. Не се разбра какво си беше причинил, обаче изглеждаше надрусан и смърдеше на пиене. Та дойде този тип и поиска да го скрием. Направил нещо много голямо. Спрял интернета на половин България. Не знам дали беше метнал буркан и го е спрял или е сторил друга беля, но твърдеше, че е успял. Досаждаше много и се съобразихме със състоянието му, и не го набихме, а просто се преместихме.

Не знам кога се почна, но от близо месец, си казвам "днес няма да пия". Казвам си го и не пия. И така час, два, три, ала накрая идва разумът и ми казва "Пич, не мисли, че ще живееш 100 години. Животът е кратък и няма за кога да се пазиш. Съсипи си живота, преди той да те е съсипал". Ето днес обаче няма да пия. Просто не мога, а и няма с кой. Надявам се утре да не ме тръшнат някакви болести, непознати за медицината. А и да ги познава, аз няма да си променя мнението, че медицината е една от най-големите грешки на човечеството. Постоянно възкресява негодни хора и генът ни се разглезва и отслабваме като организъм.

В този блог май не съм писал нещо хубаво. Всеки пост изразява омраза към нещо или към някой. Един пич ми каза да не се наричам хейтър, а да ползвам българска дума. Например "мразец" или "мразльо". Но аз не мразя, а просто недоволствам от бастуни и отрепки, който осъзнато или неосъзнато правят глупости, а разни глупаци и тъпанари им се впечатляват мнго. Мразел съм бил всички. Еми нормално, щото всички сте такива. Сега обаче ще прочетете едно позитивно мое мнение към човек, който е анонимен и се надявам така да остане, и да продължи в същия дух. Прочетох за него във вестника. Откраднал едно цигане без причина, натъпкал го в чувал, не знам дали го е бил, но го метнал в една река и то се удавило. Почнах да ръкопляскам, щом прочетох това и се замолих наум, да вземат повече хора този пример, а държавата да възнаграждава подобни дела. Някои бастуни или отрепки от вас може да си кажат "как може, той е убил човек, значи не е наред с главата и не трябва да бъде на свобода". На тази мисъл обаче, ще си позволя да направя подробна редакция.
Първо - живеем в 21 век и вече трябва да сте разбрали, че това е далече от човек.
Второ - ако четете вестници и гледате новини, ще разберете, че човекът си е много наред с галвата, дори може да се сметне за деен родолюбец.
Трето - (изхожда от Първо и Второ) - този човек не е за затвора.

(Леле. Не съм защитавал така дори себе си в училище, когато закъснявах или не влизах в час.)

Проблемът ми е, че не мога да напиша нищо забавно. Но се замислете първо дали заслужавате да прочетете нещо забавно от мен, хаха.
Няма и какво толкова да ми се случи. Бачкам и толкоз. Видяхме с колегата едни бебета. Майките им ги извели на разходка пред блока. Едното момчнце като че ли се засили да бие една глава на другото, ала го целуна по устенцата. Педерастчета! Бебенца гейчета. На едното май му плешивееше фантанелката и колегата се зачуди, какво ли бъдеще те чака, ако си плешив педал още от бебе. Доста от вас трябва да се замислят какви са били като бебета.

петък, 7 май 2010 г.

СБЪРКАХ, НО СЪМ ГОРД





Една от многото ми, но незначителни грешки е това. Споменах, че вагините са еднотипни, но не. Тази песен с незнаен автор успява да ме убеди, че вагини има всякакви. Но въпреки всичко, продължавам да твърдя, че пенисът си е една личност. Не напразно едно време "паспорт" се употребяваше като синоним на този мъжки атрибут, заради който жените искат обвързване.

Монча: "Жените използват връзката като оправдание, че им се прави секс". Не помня дали цитатът е дословен, но това се имаше предвид. Дори и "обратните", както ги наричат, използват заместители на пенис. Излиза, че макар и изкуствен, без пенис нищо не става. Горд съм с моя жив пенис.

четвъртък, 6 май 2010 г.

СТАНАХ МЪЖ


С право написах за оная събота, че е по-добре да не гадая. Възнамерявах така да се накъркам, че мозъкът ми да заплува в спирт и да се съхрани завинаги в това крепко състояние, в което е в момента. А в неделята мислех да изтрезнявам и да се наливам с вода. Казват, че било много полезно да се наливаш с вода. Ако не беше махмурлукът, сигурно нямаше да знам какво е вода.

Бачках на 1-ви май. Хората почиваха, а аз бачках. Ще си позволя да се похваля, че аз съм от малкото хора, отпразнували деня на труда с труд.
Във вторник се събрахме няколко човека. Другаря, съседът му, Зайо-Байо и още един рицар. Попаднахме на някакво събитие - караоке за астматици.
"И някой кара (задъх, задъх) коолеело".
Един жалък господин, който имаше мустак тип бай Ганьо, припяваше фалшиво и несполучливо се опитваше да се шегува. Водещ бил. Нищо подобно. Просто една мустаката отрепка в костюм.

По едно време май им доскуча да се гаврят с вейдърите и им изпонадаваха балони с хелий, че да изкарат онзи глас, който издокарва катерица, на която си бил масльонка на лешниците й. Понаградихме се и ние с балони и започнахме да псуваме с хелиум глас. Беше много велико. Вече мисля, че си изживях тийнейджърските години. Всяко момче трябва да направи 3 неща за да стане мъж:
1. Да си напръска оная работа с дезодорант.
2. Да си запали газовете.
3. Да се налъха с хелий и да изтропа някоя псувня.
Вече направих и трите неща и с гордост обявявам, че станах мъж. Има много типове, дето са с онези селски разбирания, според които трябва да си бил в казарма, за да си истински мъж. Аз не съм бил. Пропил съм си се достатъчно и без да ходя там. Пък и не исках да затъпявам покрай някакви военни, на които главата им служи само за закачалка на шапката.

След хелийната забава си играх с едно бебе. Не обичам бебета, ама тоя беше пич. Гледаше ми вагината и ми пипаше веждата. Веднъж пак си бях играл с едно бебе, обаче то се насра, стъпи ми на топките и падна от един стол. Не беше яко. Малкият даже и обясняваше разни неща, ама не му ги разбрах, защото бяха на бебешки.
Това май беше най-готиният ден от седмицата. Накрая даже и се напих здравата.

Сряда пък свърших обекта и със старта на деня получих добри новини. Корейците взели та ми платили. Размина им се. А пък китайският е сложен език и не можах да си поръчам ракета за 2 лева. Докато вършех работа, взех та изпих 4 бири. После с другаря и съседа му отседнахме в едно паркче, ядохме чипс, който топехме в дижонска горчица и мяткахме бира. След това другарят се прибра, а със съседът му отидохме при махленската банда и там продължихме. Еми аз си разцепих главата, за другите не знам.

Днес (четвъртък) се събуждам и се оказа гошов ден. Познавам едни Гошовци, ама те не заслужават. Военните да го духат. Мислят се за големи мъже, само защото защитават някаква държава, изостанала от света със светлинни години.Че какво има да й пазиш на България. С армия и без армия, всяка друга държава може да ни помете, когато си поиска. Проблемът е, че няма да имат файда. Аз даже съм навит да дойдат и да ни поробят едни французи или холандци (абе европейска държава да е). Тогава вече ще има оправия сигурно. Чак и празник им измислили на тия военни. Събират някакви любопитни селяни и още една група, в която присъстващите са от балък нагоре и си правят един мизерен парад, койото трае страшно малко време. Ето вижте ни танковете, самолетите, хеликоптерите и глупавите ни войници.
Имаше един случай преди години, дето взели някакви наши войничета да седят в една мангалска държава (да си даваме гъза и на Америка, не за друго), та хванали и ги гръмнали. Тук стана голяма селяния. Заровиха едни празни ковчези, накичиха им медали, повишиха воничетата в чин (както на умрелия Леджър му дадоха оскар от Холивуд), обявиха траурен ден и готово. Роднините на загиналите обвиниха държавата, реваха, тръшкаха се и не успяха да проумеят, че това е нещо съвсем нормално. Нали отиваш на война за да убиваш. Следователно не е изключено и на теб да ти видят сметката. Ако не бяха те, значи ще са други и на тяхните роднини ще им е пак толкова гадно, както и на тези тук. Но те просто са едни гадни егоисти и не им пука.

Грозни, гадни, тъпи същества. Това сте вие военните.
"Вие не сте хора, бе! Вие сте изруди"

Не знам какво трябва да се случи днес и какво ще се случва, но мисля да си дам почивка и да не пия много.

ВАГИНА

Момичетата ги е срам да си я показват. Пък то и какво толкова има да гледаш на една вагина. Срамни устни, цепка и ..... Това е, няма друго. Пенисите са различни по големина и по форма. Има криви, прави, малки, голями, средни, обрязани, с перпециум. Отдолу си имат топки. Те също се различават. Пенисът си е направо личност. Всеки пенис е различен от другия. В зависимост от климата си сменя размера, може да бъде мек, може и твърд.

Жените нямат много за показване.
Аз не съм хермафродит, но ето, че имам и вагина освен пенис-личност. Него няма да го развявам пред всеки, но ще показвам вагината си навсякъде.