петък, 7 май 2010 г.
СБЪРКАХ, НО СЪМ ГОРД
Една от многото ми, но незначителни грешки е това. Споменах, че вагините са еднотипни, но не. Тази песен с незнаен автор успява да ме убеди, че вагини има всякакви. Но въпреки всичко, продължавам да твърдя, че пенисът си е една личност. Не напразно едно време "паспорт" се употребяваше като синоним на този мъжки атрибут, заради който жените искат обвързване.
Монча: "Жените използват връзката като оправдание, че им се прави секс". Не помня дали цитатът е дословен, но това се имаше предвид. Дори и "обратните", както ги наричат, използват заместители на пенис. Излиза, че макар и изкуствен, без пенис нищо не става. Горд съм с моя жив пенис.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
мога много да поспоря по въпроса,хех
ОтговорИзтриванеМоже, но не бива, хаха! В моя блог аз трябва даъм прав. :)
ОтговорИзтриванеНапредването в живота е по-лесно с пенис зад гърба, който побутва и напомня, че всички сме носители на семе. От мъж-в жена/мъж. То никога не се губи, дори върху земя да падне, някой ще го изяде, защото семето е енергия и всеки знае това, а негов първоизточник е пенисът. Така той възпитава в нас добродетел и ни избавя от превъзнасяне, когато решим, че сме нещо повече от семеносители. Затова и най-облагородяващо за жената е букаке изпълнението.
ОтговорИзтриванеДа. Цветово се различават, както и по еластичността на устните. Грозно е, когато малките устни пролапсират и лъкатушат между големите.