Бях на рожден ден, ала не пих. Почвам да се гордея колко съм железен. Вярвам в това, че колкото повече наздравици се вдигат на един рожден ден, толкова по-здрав ще е рожденикът през следващата година. Не можах да дам своя принос, но останалите от тълпата се постараха добре за здравето му.
Много ме караха да пия, аз не приемах и накрая споменах, че става дума за моята чест и за теста ми за независимост. Взех си да къркам някакъв швепс, понеже се чувствам голям слабак, ако нямам шише в ръката си.
Времето беше отвратително. Някъде към 20:30 си тръгнах. Някакъв дъждец на ситни капчици се опитваше да ръми. А някакъв силен вятър ми набиваше тия капчици в лицето. Духаше и в топките ми и това подсилваше нуждата да се изпикая пред всички в центъра. Добрах се с насълзени очи до квартала и се изпиках до едно дърво отстрани на един паркинг. Това си е моят квартал, нека някой ми каже "защо пикаеш тука?". Толкова литри изсипах, че сигурно някой от тях бих го излял на любопитната му кратуна. От кеф така ми се насълзиха очите, че все едно притежавах зрението на муха. Виждах всичко като през кристали. Накрая, прибирайки се спокойно се замислих за онези плужеци, дето се разхождат в центъра. Валеше дъжд, а тия жалки създания си опънали огромните чадъри и се движат едвам едвам из тесните улички и не дават да ги задминеш. Тръгвам от ляво и те натам, тръгвам да ги задминавам от другата страна и те пак натам се придвижват. Мамака ви, нарочно ли го правите? Ако беше слънчево и хубаво времето, ще е по-разбираемо да се тътрите с тежките си и мързеливи задници, въпреки че тогава ме дразните още повече, защото сте ПОВЕЧЕ.
На всеки са му се случвали следните случаи:
1. ДВЕТЕ ЛЕЛКИ:
Заели цялата уличка и ходят на зиг-заг, или така си люлеят огромните задници, че стигат до двата края на уличката. И тогава започвате да се чувствате като в игра, в която трябва да преминете напред, обаче едни бутала ви пречат и трябва да дебнете момента когато да ги издебнете и да се промушите. Но в игрите буталото е програмирано да изпълнява едни и същи функций на интервали, а тези задници си правят каквото искат и няма точна стратегия за да ги задминеш.
2. МАЛКИТЕ ПАЧАВРИ:
Те са от две нагоре. Нареждат се все едно ще играят хоро и тръгват. Лигавят се и залитат. Обаче пак се влачат. Пречат както на насрещното движение, така и на това във вашата посока. Когато дойде време за разминаване, става един неприятен калабалък и трябва да им душите тежките парфюми, заради чийто аромат сигурно тежат с килограм отгоре. Непрекъснато се кискат и когато трябва да се разминете, те не могат да решат от коя страна да ви отстъпят място, а това ги кара да се разкискат още повече. Направо ми идва да им се врежа в хорото и да ги подмина, а те ако искат да изпопадат по земята, ако искат да се удрят в стените, или да падат по трамвайните линий, все ми е тая. Ако започнат да ме псуват, просто ще се обърна и ще кажа: Не знам вие на каво се смеехте, ама на мен това ми е адски смешно! После да се изкискам пресилено, досадно и пискливо, тропвайки си по коляното, докато се превивам от "смях" и да си продължа. Дразните ме. Ще го направя някой ден.
3. СКАПАНИ БИЛДЪРИ ИЛИ БАТЕНЦА:
Ходят по двойки и така са се надули, че отново запречват улицата. Размятат си грамадните ръчища и ходят бавно, мислейки си, че така дават шанс на всички скочубри да им се полюбуват по-дълго. Въртят си празните глави във всякакви посоки и това ги разконцентрира толкова много, че забравят накъде вървят.
4. БАТЕНЦЕ С ПАЧАВРА:
Излезнало батенцето с пачавра на разходка. Но не в някой парк, а отново из тесните улички в центъра. Курвичката може да си хареса нещо, а той тъпанара да й го купи като си мисли, че прави огромен жест и тя ще му направи свирка преди или след заешкия им секс. Застава тя и зяпа по витрините, а онзи застава така, че да не можеш да минеш нито между тях, нито да ги заобиколиш. Което и от двете да направиш, онези веднага ще почнат: "на тоя па какъв му е проблемА?". Ако можех свободно да ходя по улиците с една лопата, щях да си го реша проблема и да не се чудите.
Трябва да направят пътека за подобни флегми и пътека за такива като мен. Флегмите обаче трябва да ги оградят с мрежа, че ако може да се заклещят и издушат. Просто да умрат!
Няма коментари:
Публикуване на коментар