четвъртък, 30 септември 2010 г.

ДАЛИ ЖИВЕЯ?



Смятате го за много несправедливо поведението на съдбата, нали? Живеете здравословно, отбягвате пороците и накрая заглеждате някоя трудноподвижна баба или немощен старец на улицата и си казвате "и мен ли това ме чака? С какво заслужавам подобно нещо?". Верният отговор е един - ДА. Обяснението също не е много сложно. Всичко е до нагласа и начин на живот. Навярно сте забалязали (ако не сте, обърнете внимание), че много по-добре живеят тези, които знаят как. Смятам, че един добре изживян живот трябва да е пълен с пороци, спадащи в графата удоволствие. Много ясен пример ще ви дам с моят любим порок ПОРКАНЕТО. Примесено с цигари и незаконни продукти, то никога не би ми позволило да стигна до възраст, в която ще се мразя всеки ден, защото ме болят ставите, имам високо кръвно, вие ми се свят и т.н. Реденето на опашка в магазина ще е унищожително. Самото отиване до там ще е премеждие за вас. Като чукнете 60, ще се зачудите "Хващам ли още окото? Изглеждам ли добре?". Отговорът отново е един - НЕ. Живяли сте скучн живот и това се вижда в погледа ви, който показва единствено празнота за разлика от разширените ви вени.

Наказвани са тези, които са способни да изговорят куп глупости с теорий и доказателства, че здравословното живеене съдържа само положителни резултати, но първо трябват воля, търпение (демек да се поизмъчите). Плямпат ли плямпат и засаденият им вече морал не позволява да разберат, че всичко това може да се каже с едно изречение:
- Мъчи се сега, за да ти е добре после.
- А това "добре" няма да ви огрее. - бих добавил аз.

Просто ще си свикнете да поддържате жалката и скучна агония, наричайки я "пълноценен начин на живот" или "притежание на здрав и извисен разум" и ще си мислите, че това е най-доброто не само за вас, но и за околните, стига те да го осъзнаят.

Всичко идва от там, че криете грозната си страна във вас, тя ви разяжда и ето ви на опашката за пенсия, чоплейки си едноцифрения брой останали зъби с език, а в главата ви се върти въпросът "Какво стана с младостта ми?". Също така и ще прескочи един бегъл спомен как сте прочели този пост и това ще породи още много въпроси, които ще е късно да си ги задавате.

Другия изход от тази ситуация, вие, го наричате несправедливост. "Но аз не пуша, защо имам рак на белия дроб?", "Но аз не пия, защо имам проблеми със черния дроб?". Ами защото не сте живяли порочно. И Дева Мария не се е шибала, но забременя!

Ще кажа и на ентусиастите, които тичат в парка, дишайки изгорели газове от коли или крави, които пасат в близост до маршрута им, че с това тичане нямат и най-малка представа колко неща подминават.

Дано да ви е леко поне, когато тази агония свърши.
Лека ви пръст.

неделя, 26 септември 2010 г.

ЛЕПРИКОНИСТИ



Вече добре знаете, че пия като разпран, пуша като комин и вероятно смятате, че мнението ми не е трезво. Искам да отбележа, че всичко написано дотук е на трезва глава. Някои дори смятат, че нямам и право на мнение, ала грешат. Ако нямах мнение по въпросите, които бистря, нямаше и кой да ви каже кой колко е жалък и дали сте смръдльовци, които не заслужават да живеят, или сте си просто смръдльовци или нещо друго.

Това, че голяма част от мненията ми не съвпадат със стандарта, не означава, че не трябва да бъда излушван или нещо такова. Понякога имам чувството, че колкото повече ви описвам дадено нещо колко е отвратително, всички започват да го намират за страшно готино и неотвратително. Ама това вбесява.

Дори и да започна да разправям колко гнусен ми е Азис, някак чувствам колко симпатичен ще ви стане той на вас. Ще кажа, че е мазен, че е прост и общо взето цялата истина, в която няма нищо, ама нищо положително. Накрая ще се изтапанчи някой кретеноподобен олигофрен с висок морал и ще спомене, че има хубав грим и колко много му отива златният катинар на брокатената му кестенява кратуна. Това вече наистина вбесява. Имал дарба, можел да пее. Не знам откога се счита за дарба това, да имаш глас като на скопен.

Дразнят ме и леприкони. Шибани горски джудженца, които кастрят четирилистните детелини да си слагат по калпаците. И като отидеш да намериш такава детелина, оставаш капо. Карат те да се чувстваш загубеняк. Крият някакво злато, което въобще не ползват и не правят нищо с него. Като казвам НИЩО, имам предвид НИЩО. Дори не си го и завират в шибаните малки задничета, а като ги посъветваш да го сторят, веднага ти струпват някакво проклятие, което ще се развали, само ако им ближеш гъза и смучеш топките. Малки грозни тарикати, които се мислят за нещо повече от теб, само защото си ги дискриминарал заради ръста им.
Пушат лула по цял ден и се разхождат с противни дървени обувки, от които краката са им в такива мазоли, че няма да се учудя, ако ги пробутват за дървесни гъби. Тропка си той с миризливите краченца и когато най-малко очакваш, те изритва в кокалчето.

Не бих се учудил също, ако чорапените талъсими (знаете ги, ония дето крадат чорапи и сте принудени да ходите като палячо с два различни чорапа) не са маскирани леприкони. Има логика да крадат чорапи. Тия жалки дървени обувчици са доста некомфортни на бос крак.
Изнудват разни балъци за храна, а когато няма балъци са на диета от дървесни гъби и пришки от тестисите си, които в повечето случаи са по-големи от самите тестиси. Хаха!

Сега някой, ако ми каже, че леприконите са сладки и не съм прав, с огромен патос бих му рекъл да си навре тези твърдения в задника с помощта на пръст от крак и да замълчи, предъвквайки суров генитал от зебра, тъй като такива палячовци не съществуват и мнението ви ми е безразлично.

КОИ СА ПО-ГНУСНИ?




Сънувах някакви глупости, свързани със зоо полиция. Скиташе се тя из улиците, а като видех животинско ченге, го освирквах. Псувах го на майка, целех го с кенчета, хартии от баница, свити на топка или изпопадали кестени.Те не можеха нито да ми кажат нещо, нито пък и да ми направят, защото корекцийте в поведението ми не им влизаха в задълженията. Един рейс сгази 2 гълъба и оня веднага го погна със свирката, карайки го да спре. Шибнах му 2 кестена един в рамото и един в главата, а оня продължи след рейса, хаха. Доста жалки ще са тия, ако се появят наистина.

Това ме накара да се замисля, дали наистина си заслужава чак толкова да се преиграва с тези зоо защити. Колкото по-добре човек се отнася със животните, толкова по-зле се отнася той със себеподобните. Другият тип са си наистина злобните хора, които се отнасят еднакво зле със всички. Излиза, че ако има такива като мен, на които им е все тая, биват мразени от всички хора. Не че чувствата не са споделени, но намирам това за абсурдно.

Аз и един крокодил висим над пропаст. Явява се някакъв малоумник, свиква хеликоптери, багери или там каквото е нужно да измъкне крокодила с риск той да му отхапе някой крайник. Дано да е главата ти, плазмодий такова. Но на мен няма да ми обърне внимание, щото живеем в някво ново време, дето човекът трябва да бъде тъпкан, игнориран и... абе ако може на последно място. Та ако не спасят крокодила, ще ми се ядоса оня скапаняк и най-вероятно ще ме препикае, ако може да се пусна и да падна долу при другите крокодили. Да ги нахрани, не за друго.
Историята ви се струва глупава, дори не я смятате за странна. Ами естествено, че не е странна, защото натам вървим, така че е нормално и да е глупава.

Преди близо седмица бях в квартал Стрелбище на площадката пред един блок. Пиех мляко с какао и кола чери и ядях кроасан. Беше рано и нямаше още малки изчадия, а някакви типове с кучета. Аз обичам кучета, обаче....
Две немски овчарки нещо душеха наляво-надясно. Ясно е, че искаха да се издрискат и изпикаят възможно най-близо до мен. Едното куче взе та се изпика на съседната пейка и благодарение на ръстта си успя да препикае пейката точно там, където седят хората, скарах му се и то избяга. После дойде и другото. То пък ще сере, мамка му. Клечи, сере гъвкави и мазни изпражнения, оцветени с топла есенна гама и се придвижва лека-полека, душейки земята. Дрискайки, се насочи към някаква салфетка, смачкана на топка. Не знам какво правеше тази салфетка там, въпреки че имаше кошчета за боклук, но знам какво имаше в нея щом кучето я изяде, дрискайки.
Знаете ги онези скапани женички, които след като родят и майчиният им инстинкт така се развива, че освен отрочето друго важно нещо няма. Носят малките си изроди на ръце и ги държат под разни дървета, че тези ревливи машини за лайна да серат и пикаят на показ. Предполагам, че някоя такава повлекана е събула малкия си изрод и го е завела до дръвчето да полага мазните си говна с огромно наличие на бебешки нектар, после го е забързала с топка хартия и я е хвърлила отстрани. После дрискащият Джеки я намери за много вкусна. Не издържах и му казах "МАРШ!!!". Оня ме погледна тъпо и изчезна. Огледах се за собственика на тези песове с отвратиелни навици и мернах някакъв шмугльо между чичка и дядка да се прави на ударен. Заобиколи отнякъде и не го видях. Кучетата също не ги видях повече, но седях на пейката обграден от лайна и пикня.

Тази история може да пробуди много чувства. Зоо защитниците ще кажат: "Ами те какво са виновни, че дядката-чичка ги е възпитал така?". Останалите ще кажат: "Мръсни помияри!". А аз знаете ли каво бих ви казал?
Отвратен съм от цялата ситуация. От дрискащи под носа ми песове и деца, хартии с лайна, препиканите пейки, от чичко-дядки и куп подобни работи. Противни сте ми и вие и те, и ония, и тия.

Дори ще ви разкажа и една история. Седяхме на една пейка веднъж с Монча и погледите ни се спряха на едно малко момиченце, което се щипкаше по срамните устни. После завря ръката си в панталонките и продължи да чопли. Накрая извади черно топче и го пусна на земята. Свали си гащите и започна да кръжи по задник. Майка му го видя, грабна го и го застави да си точи жилавите фекали пред един храст, който разбира се беше на показ. Въпросът, който силно вълнуваше и мен и Монча, бе дали черното топче е наистина лайно. След като сведохме глави над него, обектът все още не можеше да бъде разпознат и като по поръчка дойде едно пухкаво кученце, на което посочих топчето и то го хапна без много много да го идентифицира с обоняниетото си. Заключение : Това бе говно!

Та след кратък преглед на някои от постовете ми, забелязах, че почти винаги завършвам с обида, закана или някое леко вулгарно пожелание. Така че не мога да пропусна да кажа за всички заобикалящи ме :
Вие сте гнусни изроди! Особено младите майки с миризливите си "ангелчета".