неделя, 26 септември 2010 г.

КОИ СА ПО-ГНУСНИ?




Сънувах някакви глупости, свързани със зоо полиция. Скиташе се тя из улиците, а като видех животинско ченге, го освирквах. Псувах го на майка, целех го с кенчета, хартии от баница, свити на топка или изпопадали кестени.Те не можеха нито да ми кажат нещо, нито пък и да ми направят, защото корекцийте в поведението ми не им влизаха в задълженията. Един рейс сгази 2 гълъба и оня веднага го погна със свирката, карайки го да спре. Шибнах му 2 кестена един в рамото и един в главата, а оня продължи след рейса, хаха. Доста жалки ще са тия, ако се появят наистина.

Това ме накара да се замисля, дали наистина си заслужава чак толкова да се преиграва с тези зоо защити. Колкото по-добре човек се отнася със животните, толкова по-зле се отнася той със себеподобните. Другият тип са си наистина злобните хора, които се отнасят еднакво зле със всички. Излиза, че ако има такива като мен, на които им е все тая, биват мразени от всички хора. Не че чувствата не са споделени, но намирам това за абсурдно.

Аз и един крокодил висим над пропаст. Явява се някакъв малоумник, свиква хеликоптери, багери или там каквото е нужно да измъкне крокодила с риск той да му отхапе някой крайник. Дано да е главата ти, плазмодий такова. Но на мен няма да ми обърне внимание, щото живеем в някво ново време, дето човекът трябва да бъде тъпкан, игнориран и... абе ако може на последно място. Та ако не спасят крокодила, ще ми се ядоса оня скапаняк и най-вероятно ще ме препикае, ако може да се пусна и да падна долу при другите крокодили. Да ги нахрани, не за друго.
Историята ви се струва глупава, дори не я смятате за странна. Ами естествено, че не е странна, защото натам вървим, така че е нормално и да е глупава.

Преди близо седмица бях в квартал Стрелбище на площадката пред един блок. Пиех мляко с какао и кола чери и ядях кроасан. Беше рано и нямаше още малки изчадия, а някакви типове с кучета. Аз обичам кучета, обаче....
Две немски овчарки нещо душеха наляво-надясно. Ясно е, че искаха да се издрискат и изпикаят възможно най-близо до мен. Едното куче взе та се изпика на съседната пейка и благодарение на ръстта си успя да препикае пейката точно там, където седят хората, скарах му се и то избяга. После дойде и другото. То пък ще сере, мамка му. Клечи, сере гъвкави и мазни изпражнения, оцветени с топла есенна гама и се придвижва лека-полека, душейки земята. Дрискайки, се насочи към някаква салфетка, смачкана на топка. Не знам какво правеше тази салфетка там, въпреки че имаше кошчета за боклук, но знам какво имаше в нея щом кучето я изяде, дрискайки.
Знаете ги онези скапани женички, които след като родят и майчиният им инстинкт така се развива, че освен отрочето друго важно нещо няма. Носят малките си изроди на ръце и ги държат под разни дървета, че тези ревливи машини за лайна да серат и пикаят на показ. Предполагам, че някоя такава повлекана е събула малкия си изрод и го е завела до дръвчето да полага мазните си говна с огромно наличие на бебешки нектар, после го е забързала с топка хартия и я е хвърлила отстрани. После дрискащият Джеки я намери за много вкусна. Не издържах и му казах "МАРШ!!!". Оня ме погледна тъпо и изчезна. Огледах се за собственика на тези песове с отвратиелни навици и мернах някакъв шмугльо между чичка и дядка да се прави на ударен. Заобиколи отнякъде и не го видях. Кучетата също не ги видях повече, но седях на пейката обграден от лайна и пикня.

Тази история може да пробуди много чувства. Зоо защитниците ще кажат: "Ами те какво са виновни, че дядката-чичка ги е възпитал така?". Останалите ще кажат: "Мръсни помияри!". А аз знаете ли каво бих ви казал?
Отвратен съм от цялата ситуация. От дрискащи под носа ми песове и деца, хартии с лайна, препиканите пейки, от чичко-дядки и куп подобни работи. Противни сте ми и вие и те, и ония, и тия.

Дори ще ви разкажа и една история. Седяхме на една пейка веднъж с Монча и погледите ни се спряха на едно малко момиченце, което се щипкаше по срамните устни. После завря ръката си в панталонките и продължи да чопли. Накрая извади черно топче и го пусна на земята. Свали си гащите и започна да кръжи по задник. Майка му го видя, грабна го и го застави да си точи жилавите фекали пред един храст, който разбира се беше на показ. Въпросът, който силно вълнуваше и мен и Монча, бе дали черното топче е наистина лайно. След като сведохме глави над него, обектът все още не можеше да бъде разпознат и като по поръчка дойде едно пухкаво кученце, на което посочих топчето и то го хапна без много много да го идентифицира с обоняниетото си. Заключение : Това бе говно!

Та след кратък преглед на някои от постовете ми, забелязах, че почти винаги завършвам с обида, закана или някое леко вулгарно пожелание. Така че не мога да пропусна да кажа за всички заобикалящи ме :
Вие сте гнусни изроди! Особено младите майки с миризливите си "ангелчета".

Няма коментари:

Публикуване на коментар