събота, 28 август 2010 г.

ПЪТ, МОРЕ И МАЛКО РАЗМИСЛИ




Абе каквото и да пиша за това море, всяка втора фраза ще е "после не помня". Пихме бира, джин, мента, а после не помня. Затова и реших да не се впускам в подробности. Общо взето се запътихме с другаря, djД и djД (Adam Ant Family). DJД ни закара с кола. Бяхме на Варвара и се изпонапихме естествено. На сутринта теглихме към Синеморец. Разпрах се от пиене и ядене. Мнооого, ама мноого ядене. Направо ме е яд, че някое сомалийче не ме наблюдаваше как поглъщам порция спагети и две пици. Ако ми бяхте дали сомалийче, сигурно и спагетите щях да си тъпкам с пръсти в устата и да му мляскам. Скоро засякох едно предаване за феноменални фотоси. Някакъв малоумник снимал простреляно сомалийче, което още било живо, а зад него един лешояд го чака. Не знаех,че си падат и по рагу. После фотогрофа го загризала съвестта и се самоубил. Това сомалийче искам да ми бяхте дали. Не знам кое е направило по-известна снимката. Дали самата ситуация, която е изобразена на нея, или случката с фотографа. Нарочно искам сомалийче, а не хаитянче, защото хаитянчето ще каже "Мене Брад и Анджи ме осиновиха и за да ми дадат такава порция като твоята, трябва само да се науча да им казвам "мамо" и "тате". Яж си гъза сега от яд".

Тая Анджелина иска да е съпричастна с всички страдащи. Бях чел за нея преди време, че толкова съжалявала гладуващите, че дори се лишила от храна и беше заприличала на бял сомалиец. Смея да кажа, че и аз веднъж бях съпричастен със слепите. Бях се нафиркал и заспал. Събудих се и се запътих към кенефа, пиках на лампа, но на връщане не щракнах ключа за осветлението. Бях забравил да си взема бяло бастунче и така се фраснах в касата на вратата, че ми излезе цицина на челото. Защо трябва да им влизам в положението, щом нямам нито бастунче, нито умно куче. Те не могат да виждат, но за сметка на това чуват и най-галантно изпуснатата пръдня по терлици и се наслаждават тройно или четворно повече на уханието й. Аз съм здравият човек и затова трябва да бъда третиран като някакъв роб на обществото. Мен няма да ме осиновят богаташи, защото всичко уж ми е наред.
Мамка им, да мрат Сомалия и Хаити. Не че съм фен, ама Боно няма да прави концерт специално за мен, нали? Смятам, че ако не съществуваха такива маймунодобни, на които всеки онанизъм може да е последен заради високото напрежение по време на екстаза, всеки от нас би получил заслуженото внимание.
Стига толкова за тези, че ще започна да се паля и по други теми, много сурови спрямо всеки един от вас.

Море. Морето щеше да отнеме другаря замалко. Това значи да се бях сбогувал с беседите на по-високо ниво, породени от алкохол, тридневните серий с алкохол, които са жизеноважни за моето охолие, както и куп други неща, в чиято основа не е само поркането. Добре че Великият Звяр го извади. Този инцидент ни накара да ходим на басейн. Няма течения, нито вълнения, а само мокри задници, ръце с халби бира и чиний, пълни с картофи, пилешки сърца, както и гъби със сметана и кашкавал. Тузария на макс.

Завърнахме се благополучно с един тъп рейс на предпоследните седалки, а зад нас бабичка с внуче прийжда в София чак от Черноморец:
-Пикай ми са!
-Оох, ми баби! Той чувйека спря да чурка ей туй мумченци. Лйелии, ни го фанахми. И сига кфо?! Лели, лели, божи господии, кво ша праим? Ни може,баба.
- Пикай ми са!

Майка ви мръсна! Нали го водиш да се учи тук това хлапе. Не знае ли обноски и да попита шофьора дали може да "чурка". Точно два нерва ми оставаха да се скъсат преди да се обърна и да започна да ги псувам на майка, пичка ленина, свекърва и там каквито други турцизми, служещи за наименования на членовате от родата, се сетя. Но не беше само това случката. През целия път, тази дебела бабичка знаеше всичко. А момиченцето прекалено любопитно.
-Бабо, колко ще пътуваме?
-Колкото е рекъл господ.
Защо не я попита защо й е толкова голям коремът? Може би братовчедка ти се разяжда там в стомашните сокове. Или пък защо гушата й е толкова дебела....? Аз знам! Глътнала е куфара, защото няма доверие на външни хора.
В крайна сметка момиченцето отиде при шофьора и явно му е казала "Пикай ми са", защото той спря. Не тръгна без нея.

В крайна сметка изкарах добре и най-горе виждате една моя снимка от Варвара. Предполагам, че толкова сте заслепени от пияния ми поглед, който дори не гледа и в обектива, че дори не забелязвате, че зад шишето прозира парче от моя пенис.
Яжте го!

Няма коментари:

Публикуване на коментар