четвъртък, 24 юни 2010 г.

МАЙ МИ СЕ ВРЪЩА

То пиене, пиене - хубаво. Но не предполагах, че разни мръсни копелета могат да стигнат до там. На 22.06.10 срещу 23.06.10 разни тъпанари решили да ограбват, който им падне на попа. Една от жертвите бях и аз. Взеха ми тия лайнари раницата, а в нея цялото ми имане почти. Пари, лична карта, апарат, слънчеви очила и тетрадка с рисунки и телефонни номера в нея, чадър и ключовете ми.

Тая простотия се случи на попа, където има видео-наблюдение, но когато отидох в районното с искане да видя записа, онези ми казаха да сядам и да пиша жалба и в крайна сметка нищо не ми дадоха да гледам. После пък ми звъняха по някое време да се разкарвам на някъде да съм дописвал някакви работи. Мислех, че съм бил достатъчно изчерпателен в описанието на откраднатите вещи, но трябвало да донапиша, че не желая да бъда информиран за протичането на следствието, защото щяли да ме разкарват непрекъснато наляво-надясно и това били "цигански номера" според думите на полицая. Както и да е.

Когато ми звъннаха да отида да дописвам тези глупости, аз отидох максимално бързо, а там някакъв полицай започна да ми се заяжда и да повишава тон, въпреки приветливото ми и ведро поведение. Накрая ми казаха, че не трябвало да ходя при тях, а на някакво друго място. Звъннах на номера, който ме бе потърсил и някакъв тип ми каза, че това бил служебен телефон и звъняли много хора от него. Напсувах ги наум, но много грубо и си тръгнах. После пак ме потърсиха и този ми каза "те колегите са се объркали, върни се". Връщам се и оня нещастник с грозния тон и мутра тип "аз бия жена си и клата дъщеря си" пак започна да ми вдига стойки и да се прави на интересен и му казах:
- Оказа се, че съм за тук и не аз съм неразбралия, а вие. Чакам лицето, което ме повика и отказа да се представи по име. Претърпях обир и това неподходящо отношение от ваша страна ме натоварва допълнително.
Но оня не престана. Задаваше глупави въпроси без да изчаква отговор, но и аз започнах да отговарям преди да чуя края на въпроса. В крайна сметка се убедих за пореден път, че с невъзпитани хора е невъзможно да се държиш възпитано.

Дойде там онзи, дето ми беше звънял, донаписах глупости, които той ми продиктува, пожелах му лека вечер и си тръгнах.
Това, което ме обиди и убеди, че не мога да имам никакво доверие на тези батлани бе, когато този ми каза:
- Разкажи само с 5 думи какво си написал.
Мислех да му кажа, че прочитът на показанията дадени от мен е част от работата му и негово задължение, но си замълчах, щото тия лесно се палят когато им казваш грубата истина.
Та тия дори не си правят и труда да прегледат записа.

Реших да проведа собствено разследване и ако има успех, ще пиша допълнително, хаха. Дано полицията ги намери преди мен, защото тия нагли типове могат да имат и възможността да разберат какво става когато ти скочат трупешката в черепа.

Наглостта им е огромна. Разбрах за още двама, обрани по това време на 5 метра от мен сигурно. Имаше и литър бира някъде при мен, която бяха взели и бутилка с 1 пръст водка в нея. Бяха взели и водката. Гадни, алчни същества. Да вземете 20 грама водка, все едно ви беше малко всичко, което ми откраднахте. За тази простотия заслужавате, не само да ви се скача по главата, но и преди това да ви е блъснал трамвай.
Много ми е чудно, защо само една раница не ви стигна, та трябваше и други да обирате. Та чак и остатъци от алкохол. Вие сте най-жалките крадци, за които се сещам.

Искам да се обърна и към полицаите, който уж съдействаха, да се хванат сериозно по случая, тъй като тези отрепки могат да бъдат хванати много лесно, ако мързелът и безотговорността не ви засенчат задълженията. Ето един лесен случай, който може да разрешите и да докажете, че ръката на закона наистина е дълга и разни пишльовци не могат да избягт от нея. Нужно е само да прегледате записите от камерите, нахвърляни из попа и да потърсите в заложните къщи апарат марка HYUNDAI L7330, сериен номер: 08025-BS01543. Знам, че след време това няма да има значение за мен, но искам да има огромно значение за тези мръсни, нагли, алчни педалчета. Дано не се стигне до саморазправа, защото няма изгледи скоро да ми мине ядът, а методите ми за саморазправа са по-отвратителни и от на изперкал сенсей, погълнат от злите сили.
Не знам дали, защото много псувам и обиждам, но май ми се връща тъпкано за всичко написано и изговорено. Аз обаче не смятам, че заслужавам нещо подобно въпреки всичко. Освен да се опитам да отмъстя по някакъв начин? За да има справедливост, трябва да си върна и аз!

Смешно е да се очаква затвор за вас, затова е най-добре да ви изтипосат някъде, че да ви знаят всички и където и да отидете, да отнасяте по някой пердах и да попрекарвате по 10 месеца в годината с някоя счупена кост и по 6 месеца по болниците. Мисля, че не искам много, а?

вторник, 15 юни 2010 г.

ПИЙТЕ ЗА КРАСОТА. (Дупница Парти)


Та както пишех, че нямам оферти за унищожаване и алкохолна разруха, Рунти взе та звънна. Иска да ме води в Дупница. Помислих, че ще е някакъв рокерски сбор, дето да ми се правят някакви мотористи на интересни, но за щастие - не. Оказа се рожден ден с красиви пияници. Взехме си 4 литра бира за влака, посрещнаха ни на дупнишката гара, заведоха ни в един парк и се насрахме от бира. Не помня колко се изпи, но постоянно липсваха тоя или оня от компанията, понеже постоянно ходеха за бира. Планът беше да се забием по чукарите и да си отвеем главите при условие, че никой няма да заспи в огъня, да не се изнасилват непознати, както и познати, всеки да пие на собствен риск и за собствено удоволствие, от време на време да споделя с останалите от своето пиене и като му се подаде шише, да не отказва, освен ако не е вода, урина или Aspasia.

Аз си взех една водка, но не алкохолишка доза от 200 или 500 грама, а еднолична доза от 700 грама (нямаше литър, иначе щях цялата вечер да я изкарам на водка). С Рунти разпънахма една палатка на един наклон. Спиро Театъра дойде да помага и я премести на още по-стръмно. Пих бира, опитах една домашна ракия, а от водката ми май никой не пожела да пие. Нарушиха едно от неофициалните правила и това беше една главна причина моят спомен как ме слагат да спя в палатката, да е насечен на кадри. Но помня, че пих, пях и танцувах преди това.

Благодарение на чудесния ни избор за местоположението на палатката, аз се събудих наполовината отвън и целите ми крака са нагризани от хищни комари, а едно от ухапванията прилича на ухапване от прилеп или вълк, не мога да преценя.
С водката се бях представил почти чудесно. В шишето имаше един пръст водка, но премерено хоризонтално, не отвесно. Но това го забелязах след като пробвах да изтрезнея с бира.

Останахме без пиене, събрахме боклуците и се запътихме към цивилизацията, понеже се оказа, че освен бира трябва и шкембе за изтрезняване. На мен така ми се ослади, че изсърбах 2. На една близка маса стоеше самотен човек на видима трета възраст и видимо състояние, което беше далеч от трезво. Макар и сам през цялото време се намираше на приказка със себе си. Аз се намесвах в монологичните му спорове от време на време, че да не го помислят за луд. Накрая дойде и ни обвини, че сме му изпушили цигарите. Тогава аз ударих с ръка масата, тропнах с крак по земята, направих троен аксел и изпъчих голата си гръд, украсена с 5 или 6 косъма, пред лицето му. Другарското обкръжение много ми се зачуди и запитаха какво правя. Отговорът беше труден, тъй като и аз не знаех:
- Правя се на елен! - почувствах се странно и влезнах да си купя една дерби кола.

После тръгнахме да търсим рекичка да се топнем. Качиха ме в една кола и по път казах на един човек, че е грозен крак. Стигнахме до едно паркче, но къпането беше забранено. Изпонаскачахме в един улей със силно течение, но ентусиастите бяхме само 3-ма, освен ако не броим един тип, който случайно падна вътре и сподели, че има проказа от пиене. През това време пиехме мастика. Имам непоносимост към анасона, но явно така се бях надрал, защото тая непоносимост не се изрази, а излезнах и с оправданието, че който пие мастика, умира красив. Имаше и още едно шише, но не помня какво съдържаше, обаче не беше вода, урина или Aspasia.

Накрая ни изпратиха до гарата мен и Рунти и ние пак си взехме 2 литра бира за влака. Чакайики го, мушнахме по енда малка (бира). Имаше една майка и една дъщеря (дъщеря на майката, не си мислете глупости). Много работи си говорихме, но не помня дали направихме добро впечатление. Явно да.

Купихме една водка, дойде мистър Саха. Така се бях унищожил, че дори не помня защо отидох да спя в тях. Закъснях за работа, но отидох. Пробвах да изтрезнея с литър бира. Не се получи.

А пък Рунти рожденик. Толкова ми беше лошо, че просто не можех да погълна какъвто и да е алкохол.

Но какво излиза в крайна сметка! Два дни пих и се чувствах много красиво. На третия спрях и ми беше лошо и грозно чак до днес. Тази вечер отново съм готов за един малък повод, но предпочитам да обърна малко внимание на бачкането, че свършват парите вече.

Има едни 2 дребни последици. Прецаках си китката и ме боли страшно много и съм си изкривил ключа от склада. Китката оздравява за 2 дни. Нов ключ - левче.

петък, 11 юни 2010 г.

ПЪРВОТО ЮНСКО ПАРТИ

Сряда. Ходих на работа, обаче се оказа, че няма да се бачка. Във вторник бачках с педерастки материали, които в срядата не бяха готови за финална обработка. Мина ми през акъла "да се почна ли от сутринта?" (Пояснение: да намеря ли с кой да вкарам една бира в 10 сутринта?). Прохладната сутрин и приятното слънце ми казваха: "Не знаехме, че си човек, който се колебае за подобни решения. Виж ни, почувствай ни и погледни в указателя си за някой приятел". Точно това и сторих. Всички спят. Рунти сподели "айде да ходим на чалга концерт довечера за гаврата и да се смеем на паляците". Ааа не, предпочитам да онанирам в нас. Казах си "мамка му, ще се прибера, ще тъпея, може и да блогна нещо, ще позяпам порно, ще хапна, ще дремна и няма да се занимавам с никой". Самозалъгвах се общо взето. Обаче се прибрах и наистина гледах порно. Намерих 3D семпълче, нахлупих очилата, но не беше яко и си останах на стандартните POV и ass cumshots. Замислих се, че ако галерията POV трябва да се преведе на български, отново ще е ПОВ - През Погледа Ви. Хапнах и тъкмо реших да дремна, и получих ненадейно включване от Спаркса: "Шизо, аре да пием". Ами айде. Денят започна.

Закъснях за срещата с 4 минути, но това е простено. Заседнахме и гръмнах 4 бири от онея, дето са бутилирани в алкохолишки дози по 330ml. Замъкнахме се към Младост да свършим една работа. Не за наркотици или нещо подобно, просто Спраца трябваше да взима някакви работи за баба си от поликлиниката. На връщане се видяхме с един негов приятел. Той беше с кола и отказа да пие, но се присъеднини за малко. Дойдоха още познати, които се подготвяха с бира и уиски за някакво събитие. Със Спрац джаснахме по една бира и отидохме към Рунти, който се беше паркирал в една кръчма до Славейков. Влизаме и гледаме Рунти на една маса с 4 моми. Човек ще си каже, че е голям можач, но той просто така си ги събира и само плакне очички според мен. Защото накрая се оплаква, че работата е капо. А и вече е обвързан, така че просто ги трупа за имидж най-вероятно. Ако не беше така брадясал и не го познавах, щях да помисля, че е гейчето в женската компания.

Та там шибнах 1 бира или 2, не помня, но си бяха нормални дози. Разкарахме се и за щастие се реши да не ходим на малоумния концерт, а просто да вземем водка и да пием на театъра. Мрънках като путка "ама айде да я пийнем и да си ходим". Е да, ама с такива гърла това шише умря бързо. Мернахме Елмо. С този човек се зная, но никога не съм пил с него. Сега ми се отдаде възможност. Полска вечер се оказа. Пих полска водка, а после пих с поляк. Идваха хора, заминаваха си. Накрая останехме аз, Рунти, братовчедка му, Елмо и една от момите, дето беше в кръчмата. Завлякохме се в едно рокенроу заведение. Не знам защо решихме, че ще пускат дед метъл, хаха. Аз пак примрънках "пия една бира и се махам, че трябва да ставам в 6:30 за бачкане, а сега е един". Рунти рече : "Дааа, бе, пиеме по една бира и си тръгваме". Е да, ама изпих 4 и после помогнах на братовчедка му да си допие нейната. Да ти дере мачка патката, Рунти, хаха. Прибрах се към 3 и нещо. Позяпах малко телевизия. Даваха предаването "Страх". Епизодът беше само със жени. Трябваше да плуват нещо. Погледах ги по бански и си казах "бе щом няма ебане в цялата работа, тия голотий не ме привличат.", изгасих телевизора и заспах някъде към 3:30.

След 3 часа станах за работа, направих си ритуала за бързо изтрезняване и потеглих. Бачкахме до към 4, пихме по 2 бири с колегата и шефа и си тръгнахме. Прибрах се, ядох, къпах се, измих майора и нахитрех, хаха.

Днес имах планове за някаква унищожителна вечер. Другарят все ме вика по разни купони, а аз не мога да отида, щото бачкам. А днес и следващите 2 дни почивам и никой не звънна да се накъркаме. Събудих се към 7 сутринта, търкалях се до 11, станах, гледах порно, изгледах един филм, хапвайки и ми дотъпя нещо и поспах. Събудих се в 18:30 и ми отиде деня. И днес денят е капо, както и вечерта.

Утре пак ще мога да се напия здравата, но проблемът е, че май няма с кой. Ако някой държи да си взимам лекарствата редовно, нека ме покани на едно алкохолно лечение. Нещо напоследък пия само бира и една домашна попска ракия. Имам и една габровска домошарка, но я пазя за дни когато има избори. Или за повод. Като изключим оная водка в сряда срещу четвъртък..... знаете ли от колко време не съм пил водка?
Ако утре има all night true street party, първото шише е от мен. Вече знам къде се продава Astoria близо до театъра.
Ама не мислете, че ви се моля. Мога да се напия и сам на пук. Имам бая ракия тука, а магазинът ми е на 5 крачки.
Айде сиктир!

ДА, ТОЛЕРАНТЕН СЪМ

На 29 май имах "Среща на класа". Правим 5 години от завършването и се организира среща. Доста хора се събрахме - 17 човека (това не сме всички). Да си призная честно, отидох предимно от любопитство. Кувертът беше 30 кинта. Щом връчих парите на организаторката, разбрах, че съм fucked up. Падат се по 20 кинта на копеле, а с останалите 10 се разчистват други разходи. Плаща се куверта на класната (разбира се, тя не би трябвало да си го плаща. Все пак класът я кани). Плаща се и за подарък на класната (това също ми звучи нормално. Поводът е 5 години, събираме се голяма част и трябва да се отчете някаква благодарност). Накрая ми казват "и кувертът не включва алкохола". Моля?! Мамка му! Аз съм прецакан. Как очакват по дяволите, да изям 20 кинта за 3 часа и това да е само в мезе. Разбирам, ако предлагаха скъппи ордьоври или нещо, което си заслужава. Не съм отишъл да ям чорби там, мамка ви! Отивам там да пия!

Отидохме малко по-късно от началния час с един бивш съученик, дето живеем близо един до друг. Седяхме на 1 чин, нормално е да сме партия. Третият от компанията ни, на който съм му много благодарен за ученическите (силно алкохолни) години, прекарани заедно, не успя да дойде, тъй като бил на работа. С пристигането поръчах една бира и една водка. Не получих меню. Не успях да погледна дали има раци за шибаната бира или поне някакви картофи със сирене. Водката си я взех за да ми е под ръка. Почвам леко и като реша да мина на твърдо това да стане много бързо, за да не изпусна момента. Поомешах ги малко, хаха.

Вече бях на 4-та бира, а в устата си бях набутал няколко хапки от свиня и пиле и това ми беше яденето. 20 кинта, а? Голям ми го набихте. Минах на водката и освен любопитно, започна да ми става и интересно. Изпуках още една водка. Всички започнаха да си тръгват, а остатъкът да се завличат по дискотека. Нещо започнах да се отегчавам. Не очаквах всички да са толкова улегнали. Не знам дали искаха да пазят някакво поведение, или това са хора без характер, които искат да наподобят някакъв съвсем обикновен стандарт, или просто са пенций. Като бях малък и във времето, което прекарвах с баба ми и разни нейни приятелки, бях в много по-парти настроение. Всеки мрънка за изпити и работа. Имаше типове, които чакаха само да ги попиташ за това. Отегчението ми разбули Кирчо. Седна до мен и започнахме да говорим за алкохолни приключения и разни други весели неща. Общо взето се получи нормален и забавен разговор.

Та след втората водка ми се приходи по нужда. Малка нужда, но за мен беше голяма, ако трябваше да я преценявам в литри. Излизам аз и ми викат "дай 10 лева, party is over".
- Ама няма ли да пием още?
- Ти си пий. Ние само да оправим тази сметка, че бягаме на дискотека. После ела, ако искаш.

Дадох 10 кинта и останахме съвсем малка част в кръчмата. Третата водка си я доплатих. Но с по-малко хора - по-забавно.

Накрая се насочихме към оная дискотека. Бил съм на дискотека единствено в 5 или 6 клас със стария ми випуск и беше забавно. Очаквах клубна музика, незадължителен танц и алкохол на нормална цена. Нула от три! Даже -1 от 3. Не стига, че имаше вход 5 лева, вътре музиката беше тотална селяния, сватбария.... не знам как да го нареча, с малоумен DJ с противен глас, който се чуваше 30% от песента, беше толкова силна, че на копелететата вътре сякаш им се промиваше мозъка и "денсеха", а водката (българска, разредена с 15% вода и лед) - 8 лева. Шибано число е 8-цата. И надолу да го завъртиш, то пак е 8. А настрани става безкрайно. 8 лева ли ще платите или ще предпочетете безкрайната цена?

Щракнах 2 пъти с пръсти, показах си зърното 2-3 пъти, да съм в тон със сватбарията и осъзнах, че на по-голяма простотия аз не съм присъствал. Бих се пробвал дори с левия си крак да се подпиша, че това е повече от истина.
В тези среди трябва да си тузар или поне да се правиш на такъв. Това значи, че бакшишът е задължителен. Водката от 8 стана на 10 кинта.

СМЕТКОРАЗПИСКА:

Куверт: 30
Кръчма: 10
Бонус водка: 3,5
Дискотека вход: 5
Дискотека водка: 20

Общо: 68,5

Не броя пътя отиване-връщане. Все пак трябваше да отида за да изхарча 68,5 лева. А и трябваше да се прибера по някое време. Имаше концерт на DEICIDE същата вечер и не отидох. Няма да ви питам дали съм се прецакал здравата. Ясно ми е, че направо съм се преебал. Срам ме е постъпката ми. Обещавам, че това няма да се повтори.

Разказах това на колегата, а той каза:
-Ти си доста толерантен. Аз, ако знаех какво ще е в тая дискотека, нямаше да отида.

Кажете, мамка ви, не съм ли толерантен на всичкото отгоре?!

петък, 4 юни 2010 г.

'БАСИ СЪНЯ!


Времето е гандо. Вали. Трябваше да се видя с другаря, обаче времето е шибано и реших да подремна. Отбягвам следобедните дрямки, защото сънувам глупости, а после като се събудя съм с чувството, че главата ми е на плондир. Но като вали обичам да дремвам. Обичам времето да е гадно, някакви балъци да се мокрят навън и да им е гадно, а на мен да ми е уютно в леглото.

Споменах преди време, че май ми е паднала пломба, обаче не ме боли и затова не съм потърсил стоматологична помощ все още. Гадният сън беше свързан с това.

Из глупавите артаджии беше навлязла някаква мода да се интересуват от египетска култура. Тъпите им богове с животински мутри, разни смотани митове, историята им и така нататък.
Пиейки си бирата, споменавах, че тя е направена от египтяни, обаче била шибана, защото не са я газирали. С това привличах някакъв интерес от страна на онези безгръбначни и те ме запитваха:
- Ооо! Ти се интересуваш от египетска култура?
- Не! През пениса ми е за тях. Струва ми се прекалено нашумяло и щом, вие всички, знаете за тях, какъв е смисълът и аз да знам.
И тогава - Пълен игнор за мен. Това не беше в моя полза, защото бях решил, че от 3 нощи ме преследват разни духове и търсех събеседник, с който да пия през нощта, за да ми е по-спокойно.

Един приятел се нави да прекарам четвъртата вечер с него на работното му място. Той разчистваше разни трупове от инциденти - катастрофи, сбивания и такива щуротии. Трябваше с него да приберем един глупак. Счупили му главата и да се провери дали е жив и т.н. Отидохме, сложихме го на няква носилка и аз без да искам я изпуснах. Оня се изтърколи и тупна на глава и го доубих. Мозъкът му се доразпиля, а някакъв глас ми нашепна, че ще ме преследва завинаги. Най-вероятно духът и на този простак е решил да ме изтезава. Беше толкова реално, че направо си ме беше страх.
Купих си шише ракия (не знам защо, фен съм на водката). Отидохме при една приятелка, която аз реално не познавам, но в съня ми освен всичко, аз дори я респектирах и ми дремеше какво ще си помисли за мен (обикновено не ми дреме какво мислят останалите). Тя решила да е в крак с ъндърграунд модата, наречена "египетска култура" и имаше цял рафт с такива книги. Моят авер се залетя натам (него също го познавах само в съня си), а тя като всички останали:
- Оооо! Ти се интересуваш от египетска култура?
И пак за мен - пълен игнор. Споменах, че имам проблем (преследват ме призраци - отвиват ме, въртят ме по стаята. Не е като да ти галят топките и смучат оная работа). Обаче тия ме сметнаха за луд и продължиха да си говорят за глупости.
По едно време изплюх нещо, което не съм поглъщал и нямах идея как се е озовало в устата ми. Тогава ония ми обърнаха някакво внимание. Споменах, че преди 2 седмици ми се е строшила пломба и това може да е част от някъв зъб, но не напипвам кой може да е.
Тогава те ми обясниха, че преди не знам си колко хиляди години, били сложили на някаква девица (египетска естествено) някакъв вълшебен камък в зъба, а някакви зли призраци (пак египетски естествено) го търсели за да го унищожат и да вкарат света в мрак, лайна и общо взето да господства злото. Отново споменах, че тази "пломба я няма от 2 седмици, а сега не напипвам с езика си липса на който и да е зъб в устата ми. Тогава се появи някаква приятелка на тази, която уж респектирах и спомена, че това се е случило преди хиляди години и тази вечер била няква спешъл найт, дето събитията се случват отново и цял живот трябва да удържам фронта без да ми вземат камъка. Нямало как да усетя липсата, защото това е случка от миналото. Всичко се повтаря. Тая май искаше да ме изкара прост, защото не ме интересуват глупостите за събития, които не е доказано, че са се случили, а после да цеди силите на моя пенис.
Тези персони от съня ми, не се различаваха по нищо от всички останали. Като ви заинтересува нещо, винаги плямпате за него и абсолютно всяка щуротия сравнявате с това, което ви е прихванало като мания.
Та значи в някакъв предишен живот аз съм бил египетска девица, в чийто зъб е скрит камък, който пази света да не е изграден изцяло от зло. Аз нямам нищо против да е така, защото ако не съществуваше доброто, нямаше да има база за сравнение кое е добро и кое зло, а всичко да е еднакво. Както пък и всичко да е добро, но това просто няма как да стане.

Та тези дето ми даваха пълен игнор, сформираха екип на доброволни начала, който да ме защитава от призраците, които ме преследват и тормозят, защото сега като съм изплюл камъка, атаките щели да зачестят.

Не дочаках екшъна и се събудих. Иначе как ли бих постъпил?
Щях да им се възползвам от услугите на тези кретени. Да ми слугуват, да ме хранят , да ми галят топките и да ми ближат вурста дори. Накрая ще ми писне и ще им дам шибания камък на тия зли духове. Или щяха да ме убият или да ме направят някаква голяма фигура, свързвана с господството над света.

Не беше кошмар, но ме беше много страх. Изчислих, че скапаните неща са повече от колкото предполагах. Стори ми се интересно, защото беше някакъв замотан сюжет.
Педерунгели! Даже и в съня ми има такива като вас. Не трябва ли сънят да е нещо хубаво, а самото спане - разтоварващо.
"Не е сън а кошмар!" - да ти сера на лицето!
Сън и кошмар. Аз за глагол знам само "сънувам". Няма дума "кашмарствам". Сънят си е сън. Сънувам кошмар.
Като бях пък на 10 годинки, сънувах, че съм влюбен в някакво момиче от вар, обаче живо и живееше на някаква планета до която можех да скачам, а един злодей не ми я даваше. Всички сънища са шибани и малоумни. Момиче от вар, египетски камък. Я си ебете майката и вие от страната на сънищата!
Главата м ие пълна с глупости, ама чак такива щуротий не знам от къде са се пръкнали. Пълни глупости.