МАЙ МИ СЕ ВРЪЩА

То пиене, пиене - хубаво. Но не предполагах, че разни мръсни копелета могат да стигнат до там. На 22.06.10 срещу 23.06.10 разни тъпанари решили да ограбват, който им падне на попа. Една от жертвите бях и аз. Взеха ми тия лайнари раницата, а в нея цялото ми имане почти. Пари, лична карта, апарат, слънчеви очила и тетрадка с рисунки и телефонни номера в нея, чадър и ключовете ми.

Тая простотия се случи на попа, където има видео-наблюдение, но когато отидох в районното с искане да видя записа, онези ми казаха да сядам и да пиша жалба и в крайна сметка нищо не ми дадоха да гледам. После пък ми звъняха по някое време да се разкарвам на някъде да съм дописвал някакви работи. Мислех, че съм бил достатъчно изчерпателен в описанието на откраднатите вещи, но трябвало да донапиша, че не желая да бъда информиран за протичането на следствието, защото щяли да ме разкарват непрекъснато наляво-надясно и това били "цигански номера" според думите на полицая. Както и да е.

Когато ми звъннаха да отида да дописвам тези глупости, аз отидох максимално бързо, а там някакъв полицай започна да ми се заяжда и да повишава тон, въпреки приветливото ми и ведро поведение. Накрая ми казаха, че не трябвало да ходя при тях, а на някакво друго място. Звъннах на номера, който ме бе потърсил и някакъв тип ми каза, че това бил служебен телефон и звъняли много хора от него. Напсувах ги наум, но много грубо и си тръгнах. После пак ме потърсиха и този ми каза "те колегите са се объркали, върни се". Връщам се и оня нещастник с грозния тон и мутра тип "аз бия жена си и клата дъщеря си" пак започна да ми вдига стойки и да се прави на интересен и му казах:
- Оказа се, че съм за тук и не аз съм неразбралия, а вие. Чакам лицето, което ме повика и отказа да се представи по име. Претърпях обир и това неподходящо отношение от ваша страна ме натоварва допълнително.
Но оня не престана. Задаваше глупави въпроси без да изчаква отговор, но и аз започнах да отговарям преди да чуя края на въпроса. В крайна сметка се убедих за пореден път, че с невъзпитани хора е невъзможно да се държиш възпитано.

Дойде там онзи, дето ми беше звънял, донаписах глупости, които той ми продиктува, пожелах му лека вечер и си тръгнах.
Това, което ме обиди и убеди, че не мога да имам никакво доверие на тези батлани бе, когато този ми каза:
- Разкажи само с 5 думи какво си написал.
Мислех да му кажа, че прочитът на показанията дадени от мен е част от работата му и негово задължение, но си замълчах, щото тия лесно се палят когато им казваш грубата истина.
Та тия дори не си правят и труда да прегледат записа.

Реших да проведа собствено разследване и ако има успех, ще пиша допълнително, хаха. Дано полицията ги намери преди мен, защото тия нагли типове могат да имат и възможността да разберат какво става когато ти скочат трупешката в черепа.

Наглостта им е огромна. Разбрах за още двама, обрани по това време на 5 метра от мен сигурно. Имаше и литър бира някъде при мен, която бяха взели и бутилка с 1 пръст водка в нея. Бяха взели и водката. Гадни, алчни същества. Да вземете 20 грама водка, все едно ви беше малко всичко, което ми откраднахте. За тази простотия заслужавате, не само да ви се скача по главата, но и преди това да ви е блъснал трамвай.
Много ми е чудно, защо само една раница не ви стигна, та трябваше и други да обирате. Та чак и остатъци от алкохол. Вие сте най-жалките крадци, за които се сещам.

Искам да се обърна и към полицаите, който уж съдействаха, да се хванат сериозно по случая, тъй като тези отрепки могат да бъдат хванати много лесно, ако мързелът и безотговорността не ви засенчат задълженията. Ето един лесен случай, който може да разрешите и да докажете, че ръката на закона наистина е дълга и разни пишльовци не могат да избягт от нея. Нужно е само да прегледате записите от камерите, нахвърляни из попа и да потърсите в заложните къщи апарат марка HYUNDAI L7330, сериен номер: 08025-BS01543. Знам, че след време това няма да има значение за мен, но искам да има огромно значение за тези мръсни, нагли, алчни педалчета. Дано не се стигне до саморазправа, защото няма изгледи скоро да ми мине ядът, а методите ми за саморазправа са по-отвратителни и от на изперкал сенсей, погълнат от злите сили.
Не знам дали, защото много псувам и обиждам, но май ми се връща тъпкано за всичко написано и изговорено. Аз обаче не смятам, че заслужавам нещо подобно въпреки всичко. Освен да се опитам да отмъстя по някакъв начин? За да има справедливост, трябва да си върна и аз!

Смешно е да се очаква затвор за вас, затова е най-добре да ви изтипосат някъде, че да ви знаят всички и където и да отидете, да отнасяте по някой пердах и да попрекарвате по 10 месеца в годината с някоя счупена кост и по 6 месеца по болниците. Мисля, че не искам много, а?