неделя, 26 септември 2010 г.

ЛЕПРИКОНИСТИ



Вече добре знаете, че пия като разпран, пуша като комин и вероятно смятате, че мнението ми не е трезво. Искам да отбележа, че всичко написано дотук е на трезва глава. Някои дори смятат, че нямам и право на мнение, ала грешат. Ако нямах мнение по въпросите, които бистря, нямаше и кой да ви каже кой колко е жалък и дали сте смръдльовци, които не заслужават да живеят, или сте си просто смръдльовци или нещо друго.

Това, че голяма част от мненията ми не съвпадат със стандарта, не означава, че не трябва да бъда излушван или нещо такова. Понякога имам чувството, че колкото повече ви описвам дадено нещо колко е отвратително, всички започват да го намират за страшно готино и неотвратително. Ама това вбесява.

Дори и да започна да разправям колко гнусен ми е Азис, някак чувствам колко симпатичен ще ви стане той на вас. Ще кажа, че е мазен, че е прост и общо взето цялата истина, в която няма нищо, ама нищо положително. Накрая ще се изтапанчи някой кретеноподобен олигофрен с висок морал и ще спомене, че има хубав грим и колко много му отива златният катинар на брокатената му кестенява кратуна. Това вече наистина вбесява. Имал дарба, можел да пее. Не знам откога се счита за дарба това, да имаш глас като на скопен.

Дразнят ме и леприкони. Шибани горски джудженца, които кастрят четирилистните детелини да си слагат по калпаците. И като отидеш да намериш такава детелина, оставаш капо. Карат те да се чувстваш загубеняк. Крият някакво злато, което въобще не ползват и не правят нищо с него. Като казвам НИЩО, имам предвид НИЩО. Дори не си го и завират в шибаните малки задничета, а като ги посъветваш да го сторят, веднага ти струпват някакво проклятие, което ще се развали, само ако им ближеш гъза и смучеш топките. Малки грозни тарикати, които се мислят за нещо повече от теб, само защото си ги дискриминарал заради ръста им.
Пушат лула по цял ден и се разхождат с противни дървени обувки, от които краката са им в такива мазоли, че няма да се учудя, ако ги пробутват за дървесни гъби. Тропка си той с миризливите краченца и когато най-малко очакваш, те изритва в кокалчето.

Не бих се учудил също, ако чорапените талъсими (знаете ги, ония дето крадат чорапи и сте принудени да ходите като палячо с два различни чорапа) не са маскирани леприкони. Има логика да крадат чорапи. Тия жалки дървени обувчици са доста некомфортни на бос крак.
Изнудват разни балъци за храна, а когато няма балъци са на диета от дървесни гъби и пришки от тестисите си, които в повечето случаи са по-големи от самите тестиси. Хаха!

Сега някой, ако ми каже, че леприконите са сладки и не съм прав, с огромен патос бих му рекъл да си навре тези твърдения в задника с помощта на пръст от крак и да замълчи, предъвквайки суров генитал от зебра, тъй като такива палячовци не съществуват и мнението ви ми е безразлично.

Няма коментари:

Публикуване на коментар