вторник, 13 юли 2010 г.

СУПЕР ГЕРОЙ ИЛИ БЕДСТВИЕ




Много щуротии ми се случиха тези дни. Освен че ме наболват китките от време на време, започнаха и тъпите зъби да ме болят, а трябва хем да връщам заеми, хем да си правя зъбите, хем да си плащам нета, околните, с които пътувам по градския транспорт, дразнят с доволните си или заспалите си мутри, освен, освен, освен ......, а на всичкото отгоре и не мога се напия както ми се иска, както подобава и както трябва. Ще прибегна до ракията, която кътам в нас, мамка му.

Обичам да мрънкам, да недоволствам, да псувам и след като прочетете този пост, само посмейте да кажете, че няма причина затова.

Смея да твърдя, че се превърнах в нещо като супер герой. Нямам костюм, но общината не е сложила нито телефонни кабини, нито улични кенефи на всяка пряка, че да се преобличам. Тук дори и еднин супер герой не може да се запази мистериозен, потаен и да го мислят за велик, защото всички го знаят, познават и виждат какъв е всъщност.

Та героизмите ми започнаха миналата седмица. Мисля, че беше понеделник, не съм сигурен. Незрящ човек на неопределена възраст. Когато човек не го е грижа много за външния му вид или както в случая - не знае как изглежда, липсата на поддръжка прикрива реалната възраст. Интересно ми е, вие пачи, ако не си скубехте веждите, бръснехте телата и там още цял списък процедури, дали щяхте да изглеждате с по 20 години отгоре. При вас манията е като сте малки да изглеждате голями, а като задъртявате, искате да изглеждате малки (млади). Както и като се разкрасявате, онези с правите коси се къдрят, а другите си изправят къдриците. Предвидими сте, но няма нищо лошо в това, защото сега сигурно щях да съм гей супер герой.
Няма значение. Преведох слепия през улицата на едно от онези смотани кръстовища, където свети зелено както и за пешеходци, така и за онези отсреща с левия завой, които минават през теб, ако са по-нахакани. Размахах се да ме забележат онези нахаканите и спряха и преминахме улицата успешно. Пичът каза, че може да се оправи по-натам, благодари ми и аз отлетях към магазина.

Второто геройство също е епично. Една мини баба със шапка "идьотка" на спирката ме помоли да й помогна с торбите. Две сакчета и една торба. Попитах кое тежи най-много за да го грабна, тя нещо започна да мрънка и докато се усети, аз вече бях влетял в тролея с целия багаж и я приканвах да се качва. На спирката на която трябваше да слизам, се оказа, че и бабката ще слиза. Естествено е, че аз помогнах да се свалят саковете и торбата, дадох й напътствия към една спирка и отлетях, защото трябваше да спасявам едно врабче.

Третото геройство показва, че не помагам само на хора, но и на същества, който не навиждам - пилета. Да, мразя котките повече, но пилетата дразнят с тъпотията си. Разни гълъби, които ходят като египтяни, серат по климатиците и изобщо навсякъде. Мислят си, че вършат нещо много велико като си пляскат курешките от максимална височина. Който се изкендза от най-високо, той е голямата работа. Така им шляпат кашавите лайна по асвалта, че дори Стоичков не може да го надшуми със своето секнене като втрива в пръсти зелената мзнотия и я шибва така в земята, все едно има кости, а той има за цел да ги строши.
Та влетя едно врабче в стаята докато бачках и се шибна в един прозорец. Остана с отворена човка и реших, че може да остане олигофрен или нещо такова. Супер геройската ми сила се изразява в това, че имам завидни рефлекси и улових врабеца, който хвърчеше зяпнал из помещението, преди да се тресне пак в прозореца. Дадох му да пие вода. Мислех да го черпя една капачка бира, но реших, че не е много хубаво да поумняваш, щом природата е решила да си прост врабчо. Заформих му една прическа като моята, пък да видим дали ще може да забие някоя гълъбица и го пуснах. То пък от кеф дори не ми изсра в шепата. Не беше направило и опит, защото погледнах, а то не беше пролапсирало.

И все още не разбирам защо ми се случват гадости при положение, че помагам на всички. Явно това е теглото на супер героя. А може пък да не съм вършил геройства, а само пакости. Например да не съм сложил слепия човек на точното място и той да се е загубил, да съм строшил на бабата някакви яйца в сака, а врабеца да е хванал грип заради мократа си глава, на която направих моята прическа.

1 коментар:

  1. Нахални и невъзприемчиви са те. Еднояйчни изчадия. И не можеш да ги милваш в обратна посока на перата. Нито можеш да го галиш, нито да го риташ. Никакво не е. Фактът, че все още имаш очи, е чист късмет. Играл си с огъня. А нали знаеш какво казва народът: "играчка, а след нея-плачка". Чист галеник на съдбата ще да е този, на който му остане с какво да плаче след подобна заигравка

    ОтговорИзтриване