вторник, 6 април 2010 г.

КОДЪТ МИ Е ЯСЕН


Ми ония ден се видяхме с другаря, с който ни е страх един от друг, защото разпивките ни са унищожителни. Та се видяхме ей така, уж за по бира, но нещо привикахме още двама, цъфнаха и други двама и ей го е, посбрахме се. Градинката на Седмочисленици вони. Отвратителна е. Аз там няма да седя повече. За 2-3 часа дойдоха 3 пъти да ни искат цигари и 3 пъти да искат стотинки. На първия с цигарата му отказах:
- Много са скъпи, пич и вече не раздавам.

После на още някъв, направо му казах, че нямам без да се обяснявам, а оня почна да изнудва натокани курветини, който се спичаха и му даваха. 2 цигари измуфти гадината. След него цъфна девойка да иска пари за бира и се изцепи, че Христос възкръснал. Веднъж в годината било.... е да, ама проблемът е, че е всяка година. Никаква полза няма, освен почивните дни и празната София. Ама то по всички празници си е празна. Явно за това им се казва ПРАЗНИци, щото тогава София се ПРАЗНИ.

Анатемосахме момичето, обаче аз пък й дадох стотинки за бира. Вълци да ме изядат дано. Ама поне парите отидоха за пиене. Дойде после един алкохолизиран, колхозниконаподобяващ тип с разбита мутра, придружаван от добре издокарана милфка. Не знам как са се събрали, дано са щастливи. Та и той иска пари да се напие. Евала. Ама аз не мога да раздавам пари на всеки, а тези типове дори и не ги познавам. За което се радвам де. Не му дадох пари:
- Няма, пич. Преди малко едни ваши колеги поискаха и аз им дадох. До тук съм със щедростта за днес.

После същия тип забравил, че искал стотинки от нас и се върна, ама ние не успяхме да забогатеем през тва време, и отново не му дадохме. След него цъфна и оня, дето спича жените със зимната си шапка на +20 градуса. Пак иска цигари. Пак нямахме.

Седмочисленици е говнарска градинка. И не само заради това, че е пълно с бацили, нарушаващи спокойствието, ами и кенефът им е голям проблем. Никъде няма къде да се изпикае човек. Пиках на няква улица, на която няма никакви хора и единственото интересно, което се е случило там през послените дни, беше моето уриниране. Обаче няква баба си гледа през грозния соц прозорец и нещо ме нахока. Направих се на германец (верщен зи шпас?), ама тая не зацепи и продължи да си говори. Та за следващото пикаене отидох до истински клозет. Мирише си на говна и дришня, всичко си е както трябва, обаче изкочи една дядова глава и ми поиска 40 стотинки, за дето ще му ръся в кенефа моята свещена пикня.
Гръм да ги удари тия Седмочисленици.

В такъв ад не се издържа дълго и хукнахме към театъра Иван Вазов. Кеф. Пикаме си, пием си. Дойдоха още познати и се лепна един тип за нас. Той е голяма работа. Има жена,която е в Германия от 10 години, както и чип във врата, благодарение на който предава сигнали на прелитащите самолети:
- Код червено, код червено. До всички! Внимание! Христос возкресе!

КОД СИНЬО!

Брат му имал рожден ден и ни покани на купона в Бояна, но нямаше мераклии. Накрая ми подари книга "Творческа Визуализация" - Изкуството на целенасочената фантазия (Използвайте силата на въображението, за да осъществите своите желания) от Шакти Гауейн. Книга (хаха). Точно на мен. Та аз съм заклет враг на книгите. Един стар познат разправяше, че ако зависело от него, всички книги ще са с празни страници, за да не ти се отпечатва мастило по задника. Както и да е. Надписа ми я и ми я подари хаха :
"На (името ми) от Р.Н.К. (това са му инициалите, който твърдеше, че значат Рибонуклеинова киселина)
по случай Великден
София 04.04.2010 год
подпис:@1 ( на нещо такова прилича)

Малко ме е страх да я чета тая книга, но обещах. Ако и аз стана като РНК с чип във врата и да бачкам за тайните служби, и да имам брат в Бояна, койото всеки ден има рожден ден, сигурно бих се престрашил.

Стъмни се, вече се бяхме и напили и се запознах с БГ Джони Деп. Разтръгваха се хората и останахме 5 сериозни играча, ама единия си беше изиграл играта вече. Забихме се в арт хостела, та там текили, джаги,бири. Свинска работа. За другите не знам, ама аз вече си бях прилично пиян. После се забихме в едно каше за по бира. Тръгнахме от там с другаря, с който пием още от обяд, навзимахме бира и се сгромолясахме в тях. Нямам много спомени. Пихме, пяхме само дето не плакахме и сме изпозаспали.

На сутринта се почнахме с останалата бира. Викнахме още един другар, дойде и една мома. Играхме на пинг-понг и пихме бира. На мен малко ми трябваше, та целия ден го карах на батерий и алкохол. Вечерта като се прибирах, се оказа, че съм си затрил единия ключ от нас. Мама ми отвори, а аз директно се изпиках (в клозета) и заспах (в леглото).
Сега на сутринта видях, че ми се е преебала едната презрамка на раницата, а в нея намерих една рокерия, дето като млад се разхождах с нея и хилките с топчето от понг-понг играта.

Гледах порно и написах тоя пост, дорде имам още пресни спомени.

Няма коментари:

Публикуване на коментар