сряда, 21 април 2010 г.

ПИЯ КАТО РОБОТ И КАТО ТАКЪВ РАБОТЯ


Аз и тия дни се постарах да си набавя алкохол в кръвта.
Ден първи:
С Рунтислав и Секс Терминатора опукахме шише водка. Спиро Театъра се завърна от планините. Той е възпитаник на Благоевградската школа. Аз в Благоевград не съм бил, ама съм ходил в (АЛ) Банско. Дано да ги помете нещо тия. Бяхме на командировка преди години там и след работа обикаляхме кръчмите. Дойде им сезона и навдигаха цените и това важеше и за нас (редовните клиенти). Проклехме ги да не видят сняг и още на следващата година, половината сняг по пистите беше изкуствен. Та сега им пожелаваме да им узреят банани там. По 2 пъти в годината да берат банани на Вихрен. Сняг да не видят!
Та дойде наш Спиро с още 1 шише водка и една бира PVC от 2 литра. Опукахе всичко и Терминаторът каза, че има повод за почерпушка и се намъкнахме в онова рокенроу заведение и там се почнахме с бирички. Видяхме се със Сестра ми и нейния левент, та Терминаторът почерпи шотове и още бири. Обаче на другия ден трябваше да бачкам, та се напих до здравословно състояние. Тръгнахме с Рунти и Спиро да спим в някво помещение, дето Рунти ходи там да се доказва като мъж и там заспахме. Рунти се беше налюлял юнашката, направо се беше окютучил. Спа на стола си, уринираше клатейки се по улиците и накрая го прибрахме в онуй място, дето го е превърнал вече в своя бърлога и го маркира със семенна течност. Пренощувахме там и аз тръгнах на работа.

Ден втори:
Познайте къде бачках, хаха. В Южна Корея. Резиденцията на Корея. Там имаше едно яко булонче, ама шубелия си падаше. Бяха му сложили дрешка - тъмно синьо костюмче с бели кръгчета по него. Дойде и ни се скара нещо и пак избяга. Казва се Шуши. С такива лигльовци мога цял ден да си играя. Велики кутрета са булонките. По едно време дойде да види какво става, ама май нищо не разбра и си тръгна.
След работа минах през нас да свърша едни дела, който добрата хигиена ги изисква и хукнах на гости към Систър Туин да поркаме.
Пукахме бири, намятахме се с текили, слушахме рокенроу и изпозаспахме.

Ден трети:
Ставам аз, тичам за работа и пак в Корея. Бачкахме до 9-10 по нощите. Шуши се беше пременил в друго костюмче и ми каза нещо и избяга. Ама то не може да говори човешки и нищо не му разбрах. Ако беше останало да си играем, щеше да е велико. Представете си само "Шуши и Шизи". Звучи по-благозвучно и от "Том и Джери", както и от "Бивъс и Бътхед".
Получихме похвали от посланика, че сме големи бачкатори и бачкаме готино и си заминахме. Останах при шефа за през нощта, мушнахме половин шише уиски и малко водка, 'рупахме салата и сандвичи и заспахме.

Ден четвърти:
Пълното име на Шуши е Шушино. Беше му прилушало от миризмата на ацетон, та повръщало по нощите. Откараха го в лечебница и после пак го прибраха. Приключихме работа към 6-7 и да ни няма. Шуши пак се скара. Пак пихме със шефа и пак останах там. Почти шише водка си излях в гърлото. Пия доста, защото оня виц с трезвеницата ме плаши. Умряла и казала на св. Петър "аз не пия, не пуша, много съм примерна". Оня поръчал чифт крилца за дамата и оная много се възгордяла, че ще я правят ангелче. Ама не станало. Направили я патка.
И един приятел така умря и казал "аз не пия, не пуша и съм много примерен" и св. Петър поръчал за него чифт рога и копита. И нашия казал "ама на дяволче ли ще ме правите?" и св. Петър рекъл: Не бе! На пръч!
Излиза, че оная си е била патка и преди да умре, както и тоя бил пръч през целия си живот, само дето им липсвали специалните атрибути.

Ден пети:
Ходихме да свършим една работа в кв. Изток за 2-3 часа и делнахме по 20 кинта. Пукнах едно ирландско кафе. Гадовете слагат вътре уиски. Велико кафе. Ако пия кафе - тва ше е!
Прибрах се и първата ми работа беше да онанирам. 100kg cum, виждали ли сте? Аз за малко да видя. Ядох, ала-бала, мърсувах и така.

Днес:
И какво се получава днес. Аз съм трезвен с 20 лева в джоба и посланикът на Ю. Корея ми дължи пари. Язък, че времето е толко яко.

Няма коментари:

Публикуване на коментар