Бъдни вечер. Аз за по-ужасен празник не се сещам. А вие? Плюскаш храни, които могат да ти докарат медал на местен панаир в състезание по надпръдване. Ама не забравяйте, че се води празник. Един празник за мен трябва да е весел. Досега не съм чувал някой да каже "Весела Бъдни вечер". Я се скрий, бе. Най-скучната вечер от всички през цялата година. Има вечери, когато сте си сами вкъщи, скучно ви е, тъпо ви е, но си намирате занимание- гледане на филм, на порно или да комуникирате с някой. Тия по-безделните влизат у голямата социална мрежа и си прекарват времето там- хранят риби, слагат си снимки, гледат кой ги коментира и забелязва, и не се чувстват самотни така. Смях на парцали. Но на Бъдни вечер, ако ти е толкова скучно, ти няма да гледаш филм. Сядай на масата и си гнети тесто и пърдежи в стомаха.
Та мойта рода се сбра, понеже такава била традицията. А какво направих аз ли? Останах си у дома. Гледах Китайска Приказка. Демони им викаха на някви моми, дето изсмукваха енергията на хора с нечисти помисли. Интересно беше. Преядох с леща и някво пържено си бях направил с яйца и ярешко. Опитах да инвокирам някви хора за напиване след трапезуването им.... вяла работа. Минах на порно, пих бира. После си легнах и гледах коледна опера. Задрямах на нея, ала към края й се събудих, че вресна няква певачка. Не мога да понасям оперни певици. Много врещят, мамка им. Та пак се унесох към два из нощите.
Сутринта се разбрахме с братовчедката да минем да видим родата. Обади ми се Терминатора по едно време:
- Кво прайш?
- Отварям си един сайдер.
Както и да е. Разбрахме се да се разглобяваме на съставни части вечерта.
При родата ядох, пих ракия, вино и бира. Скромно разбира се.
Дойде вечерта, излезнахме с Терминатора, обикаляхме, че то много рано. Минахме покрай едно заведение, ама не влезнахме, че нямаше никой още. Не мога да разбера тия хора, защо чакат да стане никое време, че да започнат да пият. Все пак не е яко да се забием там като 2 хомота в кръчмата. Единствените клиенти и да гледаме кой минава и тн.
Пообикаляхме, докато треснем една кратунка с ракия и се настанихме вътре. Обадихме се на другар, че "трима вече сме си банда, двама сме хомота".
Не знам дали дадохме кураж на тия хора, ама след нас започнаха да се тълпят разни. Инак кръчмата бе приятна. Персонал, дето е учтив и си плаче за вагинален холокост. Кво повече да искаш. Музиката лека, ала избирах ли я аз, щяхме да си останем само ние там. И познати се изтропаха там. Ама по никое време. Бяхме на по шеста или седма бира вече. Тия тепърва се почват, моля ви се. По едсно време усетих нещо като коледна магия, ала се оказа, че сам съм си се омагьосал.
После тройната ни банда се насочи у нас. Не пихме много. Лигавих няква водка, ама парти настроението умря. Другарите избягаха, аз се полигавих нещо, оставих някво порно да се тегли и си легнах. А честити празници!
А днеска никой не пожела да се накваси с мен. Изкочи оферта, ама вече не бях в парти настроение. Сега чакам да удари точно определен от мен час и да прегледам новите порняци.
Не мислете, че не държа на фамилията си. Това, че не искам да ям пръдливки и да се задавям с хартии или паричка, дето са намушкани в баница, която съм задължен да ям, не дава повод да си помислите това.
Ама аз ви знам. Ще кажете, че и мойто не е оправдание. Напротив, такова е. И безверник ще ме наречете. А защо?
Вярвам в религийте, но никоя не ми е достатъчно убедителна, че да й бъда роб. Сега, като сме наясно, мога да тегля един сиктир.
Сиктир!
ПС: Дедо Мраз и без тва ме подмина. Знам, че на непослушните давал картоф. Нищо подобно. И едно аспержи не получих дори. Ние с него никога не сме се разбирали. Всяка година от екрана на телевизора той ми подава кока-кола, а аз пия водката чиста.
Няма коментари:
Публикуване на коментар